Христо Фотев
В бургаските покрайнини…
В бургаските покрайнини, където са тръстиките
посочени от вятъра, във къщата единствена
баща ми се завръща и престава майка ми
да се страхува — както винаги — от залеза.
В прозорците се утаява бавно залеза.
Червената му тишина изпълва стаята.
Баща ми се усмихва и изправя до прозореца.
Дърветата отсреща са добрите му приятели.
Под свойта Богородица присяда майка ми.
И двамата са хубави — по-хубави от всякога.
Навярно от годините… Не само от годините
лицата им — особено в очите — си приличаха.
И тъмно е… Сестра ми се завръща от училище.
Изпълва огледалото и гребена разсеяно
потъва във косите й… Косите й засветиха —
отблясъка им ляга по лицата на заспалите.
И брат ми се завръща… Само аз съм някъде.
Неумолимо някъде, но моето присъствие
е винаги във въздуха и съществува в техните
движения и сънища,
усмивки и мълчание…
Най-близките ми — целия съм в светлите им
погледи —
по-истински от мойто отражение в прозорците
на влаковете и огледалата на хотелите…
Ах, някога, когато се погледна в огледалото
и не позная себе си, ще се завърна сигурно
в бургаските покрайнини, във къщата единствена,
Комментарии к книге «В бургаските покрайнини…», Христо Фотев
Всего 0 комментариев