«Испанска балада»

Лион Фойхтвангер

Испанска балада

На Марта и Хилда

Първа част

Кралят се влюби силно в една еврейка, наречена Фермоса, Хубавицата, и забрави жена си.

Алфонсо Мъдрия, Cronisa General, около 1270 г.

И отиде крал Алфонсо

със красивата кралица

във Толедо. Но коварно

любовта ни заслепява —

та подлъга и Алфонсо

да се вгледа, да се влюби

в млада, хубава еврейка.

И тогава кралят беше

заслепен от любовта си

към еврейката, която

бе наричана Fermosa,

да, Fermosa — Хубавица

я наричаха със право;

и забрави с нея кралят

своята кралица.

Любовната история на Алфонсо Осми с хубавата еврейка

Романс от Лоренсо де Сепулведа 1551 г.

Първа глава

Осемдесет години след смъртта на своя пророк Мохамед мюсюлманите бяха изградили една империя, която се простираше необятна от индийската граница през цяла Азия и Африка край южните брегове на Средиземно море чак до крайбрежието на Атлантическия океан. През осемдесетата година на своя завоевателен поход те се прехвърлиха отвъд тесния западен проток на Средиземно море в „Андалус“, в Испания, разгромиха кралството, създадено там три века преди това от християните вестготи и с неудържим устрем покориха целия полуостров до Пиренеите.

Новите господари донесоха със себе си по-висока култура и превърнаха страната в най-хубавата, най-добре уредената, най-гъсто набелената държава в Европа. По планове, разработени от вещи архитекти и под мъдро строително ръководство, изникнаха големи, великолепни градове, каквито тоя континент не беше виждал от времето на римляните. Кордова, резиденцията на испанския халиф, се смяташе за столица на целия западен свят.

Мюсюлманите обновиха занемареното селско стопанство и чрез умно измислена оросителна система добиха от земята неподозирано плодородие. Тласнаха напред рудодобиването с нова, високоразвита техника. Тъкачите им изработваха ценни килими и несравними платове, дърводелците и скулпторите им — изящна дърворезба, кожухарите им — всякакви видове кожени изделия. Ковачите им правеха най-съвършени пособия както за мирни, така и за военни цели. Произвеждаха се мечове, саби, кинжали — по-остри и по-хубави от ония на немюсюлманските народи, доспехи с необикновена здравина, далекобойни оръдия, тайни оръжия, за които в целия християнски свят се говореше със страх. А се произвеждаше и нещо друго, — нещо злокобно, много опасно — една смъртоносна експлозивна смес, тъй нареченият „течен огън“.

Ръководени от изпитани математици и астрономи, корабите на испанските мюсюлмани плуваха бързо и уверено, така че с тях те можеха да водят широка търговия и бяха в състояние да снабдяват своите пазари с всички произведения на ислямската империя.

Никога дотогава изкуствата и науките не бяха достигали такъв разцвет под небето на Испания. Разкошното се съчетаваше с изящното, за да украси домовете по своеобразен, забележителен начин. Изкусно разклонена образователна система даваше всекиму възможност да се просвети. Градът Кордова имаше три хиляди училища, всеки по-голям град имаше свои университет, съществуваха библиотеки, каквито не бяха създавани от времето на разцвета на елинската Александрия. Философи разширяваха рамките на корана, превеждаха мъдростта на древните гърци, съобразявайки я със собствения си начин на мислене, претворяваха я наново. Ярко цветущо изкуство на разказвача разкри пред въображението непознати дотогава простори. Големи поети изтънчваха богатия, звучен арабски език, докато почна да отразява всеки оттенък на чувствата.

Към покореното население мюсюлманите се отнасяха меко Заради своите християни те преведоха на арабски евангелието. Дадоха пълни граждански права на многобройните евреи, държани под строг, изключителен правен режим при християните вестготи. Да, животът, който евреите в Испания водеха под господството на исляма, бе тъй честит, както никога, откак тяхното собствено царство беше погинало. Те ставаха министри и лични лекари на халифите основаваха манифактури и големи търговски предприятия, изпращаха през седемте морета своите кораби. Без да забравят собствената си еврейска писменост, те разработиха философски системи на арабски език преведоха Аристотел и сляха неговите учения с тези от своята собствена велика книга и с доктрините на арабската житейска мъдрост. Създадоха независима, дръзка критика на Библията. Обновиха еврейската поезия.

Повече от три столетия продължи тоя разцвет. Сетне връхлетя страшна буря и го помете.

Защото по времето, когато мюсюлманите завоюваха Полуострова, разбити части на вестготите християни се укриха в северните планински краища на Испания, основаха в тая труднодостъпна област малки, независими графства и оттам поколение след поколение продължаваха войната против мюсюлманите — разбойническа война, герила. Дълго те воюваха сами. Ала сетне римският папа обяви кръстоносен поход и висши проповедници започнаха да настояват с пламенни речи да бъде прогонен ислямът от страните, които беше откъснал от християните. Присъединиха се тогава и кръстоносци отвсъде към войнствените потомци на някогашните християнски владетели на Испания.

Близо четири века бе трябвало да чакат тия последни вестготи, сега се устремиха на юг. Изнежените и изтънчени мюсюлмани не можаха да удържат техния яростен напор; за няколко десетилетия християните си възвърнаха цялата северна половина на полуострова чак до реката Тахо.

Все по-упорито притискани от християнските армии, мюсюлманите извикаха на помощ своите единоверци от Африка — диви войни, фанатично предани на исляма; много от тях дойдоха от голямата южна пустиня Сахара. Те спряха победоносното настъпление на християните. Ала прогониха и образованите, свободомислещи мюсюлмански владетели, управлявали дотогава в Андалус; не търпяха вече религиозна разпуснатост; африканският халиф Юсуф наложи владичеството си и над Андалус. За да прочисти страната от всяко неверие, той свика представителите на еврейството в главното си седалище в Лусена и им каза:

— В името на всемилосърдния бог. Пророкът милостиво даде на вашите деди търпимост в земите на правоверните, но при едно условие, записано в древните книги. Ако вашият Месия не се появи в течение на половин хилядолетие, то вие — тъй са се съгласили дедите ви — трябва да признаете Мохамед за пророк над пророците, по-велик от вашите божи избраници. Петстотинте години изтекох. И така, изпълнете договора, признайте Пророка, приемете исляма! Или напуснете моята Андалусия!

Твърде много евреи, при все че не им бе разрешено да вземат със себе си никакво имущество, се изселиха. Повечето от тях отидоха в Северна Испания; защото, за да възстановят разорената от войната страна, християните, които сега пак владееха там, се нуждаеха от тяхната по-голяма прозорливост в стопанските дела, от прилежанието им в занаятите и от разнообразните други познания на евреите. Те дадоха на евреите онова гражданско равноправие, което дедите им бяха отказали да дадат, а наред с него им дадоха и множество привилегии.

Но имаше и евреи, които останаха в мюсюлманска Испания и приеха исляма. По този начин те искаха да запазят богатствата си, а по-късно, при по-благоприятни условия, да се преселят в чужбина и да се върнат пак към своята предишна вяра. Ала мила им беше родината, сладък бе животът в благословената земя Андалус и те все отлагаха изселването си.

А когато след смъртта на халифа Юсуф властта бе поета от друг, не толкова суров владетел, те продължиха да отлагат. И накрая изобщо престанаха да мислят за преселване. Наистина на неверниците, както и преди, бе забранено да живеят в Андалусия; но за да докажеш привързаността си към вярата, беше достатъчно от време на време да се мяркаш в джамията и пет пъти дневно да произнасяш молитвата: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“. А евреите, които се бяха отрекли от вярата на отците си, можеха да продължават да изпълняват тайно своите обреди и в прочистената от евреи Андалусия имаше тайни еврейски молитвени домове.