«Всички да помагаме на Бинго!»

П. Г. Удхаус

Всички да помагаме на Бинго!

Попих и последната страница от ръкописа и се отпуснах назад, изнемощял. Макар че се бях потил неимоверно над този епохален труд, след последното изчитане доволство се разля по целия ми организъм и тъкмо се колебаех дали да не добавя най-отдолу още един абзац, когато на вратата се почука и в стаята се появи Джийвс.

— Госпожа Травърс на телефона, сър.

— О? — разсеяно попитах аз.

— Да, сър. Тя ви поздравява и би искала да знае докъде сте стигнали с материала, който пишете за нея.

— Джийвс, редно ли е да спомена нещо за мъжкото бельо в статия, предназначена за женски вестник?

— Не, сър.

— Тогава й кажи, че съм готов.

— Много добре, сър.

— А сетне, Джийвс, се върни тук. Искам да хвърлиш едно око и да одобриш произведението.

Леля Далия, която е притежателка на женския вестник „Будоарът на милейди“, неотдавна ме сгащи в едно кюше, от което нямаше мърдане, опря дулото на револвера в слепоочието ми и изтръгна от мен обещание да напиша няколко авторитетни реда за страницата „Съпрузи и братя“ на тема „Какво носи добре облеченият мъж“. Аз нямам нищо против да насърчавам достойните лели, тъй като в колекцията ми има къде-къде по-незаслужили от нея, та затова приех. Но си признавам без бой, че ако имах и най-бегла представа на какво се подлагам, дори синовната ми преданост не би ми попречила да я изритам от дома си. Сега вече знам защо всички писатели имат вид на престояла котешка плячка.

— Джийвс — рекох, когато той се върна, — ти случайно да следиш редовно вестник „Будоарът на милейди“?

— Не, сър. Не съм запознат с това периодично издание.

— В такъв случай другата седмица се изръси с шест пенса, защото ще публикуват интересен материал. Устър на тема добре облечения мъж.

— Нима, сър?