«Възходът на Мина Нордстрьом»

П. Г. Удхаус

Възходът на Мина Нордстрьом

В „Малкото бижу“ — киното на главната улица — даваха последния филм с Мина Нордстрьом и нашата чувствителна барманка госпожица Посълтуейт, присъствала на премиерата, беше силно развълнувана.

— Хубав ли е филмът? — заинтересувахме се ние, тъй като в бара на „Въдичарски отдих“ всички се осланяхме изцяло на мнението на госпожица Посълтуейт по въпросите на белия екран. Присъдата й не подлежеше на обжалване.

— Чуден е! — увери ни тя. — Разголва душевността на една жена, готова на всичко за своята голяма любов. Тази остра и въодушевена драма е взета от живота такъв, какъвто е, и пречиства чувствата чрез средствата на съпреживяването и ужаса.

Един Ром с мляко се обади, че ако филмът наистина е толкова добър, той, току-виж, щял да рискува девет пенса за билет. Шерито до мен замислено се запита колко ли плащат на актриса като Мина Нордстрьом. А Портвайнът до прозореца издигна равнището на разговора над практичните низини, в които заплашваше да затъне, като зададе риторичния въпрос как кинозвездите стават звезди.

— Искам да кажа — поясни той мисълта си, — дали киностудията си поставя за цел да я направи звезда, или пък внезапно констатира: „Брей! Ето една звезда! Здрасти!“

Сухото мартини, което се отличаваше с цинизма и многознайството си, заяви, че всичко било въпрос на връзки.

— Ако имахме възможност да проверим — каза той, — бихме установили, че тази Нордстрьом е всъщност жена на някой от шефовете.

Господин Мълинър, който до този момент сърбаше разсеяно горещия си скоч с лимон, вдигна поглед и попита:

— Стори ми се, че споменахте името Мина Нордстрьом?

— Спорехме как е станала кинозвезда. Аз твърдя, че е имала връзки и е упражнила натиск.