«Джийвс и малката Клементина»

П. Г. Удхаус

Джийвс и малката Клементина

Онези, които добре познават Бъртрам Устър, охотно ще свидетелстват, че макар да се е измъквал на пръсти от не една спортна проява, вие неизменно ще го зърнете в челните редици на ежегодното състезание по голф на „Търтеите“. Въпреки това когато научих, че тазгодишният турнир ще се проведе в морския курорт Бингли, аз доста се колебах дали да дам своя принос.

В утрото, когато се откриваше турнирът, стоях и зяпах през прозореца на апартамента си в хотел „Сплендид“, а сърцето ми пърхаше тревожно и все не можех да се отърва от предчувствието, че съм постъпил безразсъдно.

— Джийвс — рекох, — благоразумно ли беше от наша страна да идваме тук?

— Много приятно градче, сър.

— Да, но това не ни дава основание да забравим, че именно в Бингли се намира девическото училище на старата приятелка на леля ми Агата — госпожица Мейпълтън. Ако роднината научи, че съм тук, тя ще настоява да отида да я посетя.

— Прав сте, сър.

Аз неволно потръпнах.

— Вече съм се срещал с нея, Джийвс — преди година у леля. — Все още не съм готов доброволно да се подложа на повторно изживяване от същото естество.

— Нима, сър?

— Пък и нали не си забравил какво стана последния път, когато попаднах в девическо училище?

— Помня, сър.

— В такъв случай, нашият девиз е потайност и дискретност. Тук ще бъдем инкогнито. Ако леля Агата те попита къде съм се подвизавал през седмицата, бил съм в Харъгит на лечение.

— Много добре, сър. Извинете, сър, нали не възнамерявате да се появите с тази дреха на публично място?

До този момент, както сте забелязали, общуването ни беше крайно дружелюбно. Но ето че в тона му се промъкна стоманено острие. От известно време си задавах въпроса кога ли новите ми голфове ще станат предмет на обсъждане и бях готов да ги браня като лъвица малките си.

— Естествено, Джийвс. Защо? Не ти ли харесват?

— Не, сър.

— Да не би да ги намираш ярковати?

— Да, сър.

— Правят ти може би впечатление на прекалено очебийни?

— Да, сър.

— Аз пък имам много високо мнение за тях — твърдо сложих точка на въпроса. А тъй като в отношенията ни и без това настъпи известно захлаждане, прецених, че моментът е подходящ да го халосам с още една новина, която от известно време спотайвах от него.

— Ъ… Джийвс!

— Да, сър?

— Случайно срещнах госпожица Уикъм онзи ден. След като си побъбрихме за туй-онуй, тя ме покани да се присъединя към компанията, която събира за това лято в Антиб¹.

— Нима, сър?

Очите му сякаш се потопиха в стипца. Джийвс, както вече съм споменавал, не е от почитателите на Боби Уикъм.

Настъпи напрегната пауза. Аз се стегнах, за да му демонстрирам всеизвестната Устърова решимост. Така де, човек от време на време има право да се наложи на личния си прислужник. Лошото на Джийвс е, че се самозабравя. Само защото се е справял вместо мен с един-два кризисни момента, което нито за миг не отричам, той придоби навика да гледа на Бъртрам Устър като на умственонедостатъчно дете, което без него не може да си завърже връзките на обувките. Което хич не е вярно.

— И аз приех, Джийвс — продължих с равен, спокоен глас и запалих цигара с елегантно-небрежен жест.

— Нима, сър?

— Антиб много ще ти хареса.

— Нима, сър?

— И на мен също.

— Нима, сър?

— Значи въпросът е решен.

— Да, сър.

Останах доволен. Твърдата позиция, както се убедих, си свърши работата. Виждаше се и с невъоръжено око, че той е смазан под желязната ми обувка, дори бих го нарекъл сломен.

— Тогава всичко е наред.

— Много добре, сър.

Не очаквах да се завърна в гнездото си преди малките часове на нощта, но обстоятелствата така се стекоха, че тръгнах да се прибирам още в три. Вървях си, значи, замислен по кея и изведнъж гледам — насреща ми Джийвс.

— Добър ден, сър. Не очаквах да се завърнете тъй рано, иначе щях да си бъда в хотела.

— И аз не очаквах да се завърна толкова рано, Джийвс — рекох аз и въздъхнах. — Но с прискърбие трябва да призная, че състезателната ми дейност приключи още на първия етап.

— Може би сте пропуснали да съсредоточите вниманието си върху топката, сър.

— Има нещо такова. Но така или иначе — ето ме, смирен потърпевш… Господи, Джийвс! Я хвърли едно око на онова момиче в другия край на кея. Не съм виждал такава прилика с госпожица Уикъм. Как си обясняваш това?

— В настоящия случай, сър, приписвам приликата единствено на факта, че младата дама е госпожица Уикъм. Може би ще забележите, че тя вече ви маха с ръка.

— Но какво, по дяволите, прави тук?

— Не съм в състояние да дам отговор на този въпрос, сър.

Гласът му беше смразяващ и ми внушаваше недвусмислено, че каквото и да прави Боби в Бингли, то, според него, едва ли е редно да се прави преди очите на хората. И той се оттегли нейде зад гърба ми, излъчваш тревога и омърлушеност, а аз любезно размахах шапка.

— Ехей! — извиках.

Боби незабавно се присъедини към мен.

— Здрасти, Бърти. Не знаех, че си тук.

— Тук съм — уверих я аз.

— Да не си в траур? — попита тя, неспособна да откъсне очи от голфовете ми.

— Страхотни са, нали? — проследих аз погледа й. — Джийвс обаче не ги одобрява, но той е известен с консервативния си вкус. А ти защо си в Бингли?

— Братовчедка ми Клементина учи тук. Днес има рожден ден, та реших да я навестя. Тъкмо съм се запътила натам. Тази нощ тук ли ще останеш?

— Да, отседнал съм в „Сплендид“.

— Тогава ще вечеряме заедно, ако искаш.

Джийвс беше някъде зад мен и макар да не го виждах, усетих как погледът му ме шляпна предупредително по тила. Знаех какво се опитва да ми внуши — да не изкушавам Съдбата дори с такова невинно начинание като вечеря с Боби Уикъм. Пълни дивотии, беше моята присъда. Едно е да попаднеш в компанията на Боби в опасните дебри на провинциално имение, където всичко може да случи… Но каква беда може да ме сполети по време на невинна вечеря в едно заспало курортче като Бингли? Направо не го разбирах този човек.

— Разбира се! Дадено!

— Чудесно. Аз трябва да се връщам в Лондон тази вечер заради една веселба в Бъркли, но може и да позакъснея, няма страшно. Ще дойдем към седем и половина, а след това ще можеш да ни заведеш на кино.

— Ще дойдете? Колко души сте?

— Аз и Клементина.

— Нима възнамеряваш да ми натресеш гадното си братовчедче?

— Естествено. Нима имаш нещо против детето да се позабавлява на рождения си ден? Освен това не е гадна, а е голяма сладурана и е много кротка. От теб се иска само да я върнеш след това в училището. Нали можеш да го направиш, без да си изкълчиш крака?

Изгледах я зорко и проницателно.

— Какво се крие зад това?

— Не те разбирам.

— Последния път, когато бях подмамен да вляза в девическо училище, една директорка с очи като бургии ме насили да произнеса слово пред каторжничките на тема „Бъдещето, което ни очаква“. Да не стане пак същото?

— Глупости. Просто отиваш до входната врата, натискаш звънеца и я вкарваш вътре.

Аз се замислих.

— Това май е в рамките на нашите възможности, нали, Джийвс?

— Склонен съм да го допусна, сър.