«Рицарският подвиг на Мървин»

П. Г. Удхаус

Рицарският подвиг на Мървин

В голямата зала срещу бара на „Въдичарски отдих“ протичаше импровизиран концерт и Двойната халба, който минаваше за много музикален, остави вратата открехната, за да се наслаждава пълноценно. По този начин имахме привилегията да чуем Киплинговия „Мандалей“, „Ще ти изпея три песни за Арабия“ и „Здравей, веселяко Дженкин“. Но ето че пианото поде и първите акорди на по-малко познато парче, което се оказа рицарска балада, възпяваща подвизи незнайни, посветени на прекрасни млади дами.

— Какви времена са били — въздъхна Малкото шери. — Не като сега. Къде в нашето прозаично време ще срещнете самоотвержена доблест, готова да мине през огнедишащи опасности само и само да угоди на дамата на своето сърце?

— В рода на Мълинърови — обади се господин Мълинър и млъкна за малко, колкото да отпие от горещия си скоч с лимон, — към който имам честта да принадлежа, духът на самоотвержената доблест, за който отворихте дума, процъфтява с едновремешна сила. Най-добре ще онагледя твърдението си, като ви разправя за Мървин, сина на моя братовчед, и ягодите.

— Ама аз искам да чуя концерта — запротестира един Ром с мляко. — Свещеникът току-що се изкашля, а това неизменно предвещава неговото изпълнение на „Опасния Дан Макгрю“.

— Историята — тихо, но безпрекословно настоя господин Мълинър, докато затваряше междинната врата — на Мървин, син на моя братовчед, и ягодите.

Честа тема на спорове в кръга, в който се движат синът на братовчед ми Мървин и племенникът ми Арчибалд, е кой от двамата е по-празноглав. Едни поддържаха кандидатурата на първия, други бяха привърженици па втория, но в едно никой не се съмняваше — че младият Мървин е достатъчно кух за всекидневна употреба. Именно това негово качество възпирало Кларис Малаби да стане негова другарка в живота.

Той установил горното една вечер, докато танцували в „Неуморното сирене“, след като се обърнал към нея, без много да си мери приказките:

— Кажи ми, Кларис — рекъл, — защо отхвърляш кандидатурата на мъж като мен? Направо не проумявам какви са тези твои задръжки. Да речеш, че не съм ти предлагал сърцето и ръката си достатъчно често, не можеш. Според мен просто ти доставя удоволствие да разиграваш един почтен мъж като мен.

И впил в нея поглед — наполовина разтапящ, наполовина намекващ за наличието на властна мъжественост. А Кларис се изсмяла звънко и отговорила:

— Ако наистина държиш да знаеш, то е защото си голямо магаре. Мървин нищо не проумял.

— Магаре? Как така магаре? Да нямаш предвид глупаво магаре?

— Имам предвид въздух под налягане. Наскоро стана дума за теб у дома и мама каза, че си празноглав, развейпрах, лекомислен, безгръбначен и ти липсва цел в живота.

— Нима? Така ли каза?

— Така. И макар че с майка ми рядко постигаме единодушие, този път като никога прецених, че е улучила целта право в окото и заслужава голямата награда във вид на пура или кокосов орех, по неин избор.

— Така ли? — жегнал се Мървин. — Аз пък ще ти кажа следното. Когато се обсъждат нечии умствени дадености, майка ти най-разумно би постъпила, като се оттегли тактично зад кулисите и не се пише за авторитет. От сигурен източник знам, че тя именно стояла онзи ден насред гара „Чаринг Крос“ и молела един носач да я упъти до гара „Чаринг Крос“. И второ — разпалил се Мървин, — ще ти покажа дали съм безхарактерен и без цел в живота. Постави ми някаква задача, както в рицарските времена, и само гледай с каква скорост ще ти набавя заръчаното.

— В какъв смисъл „задача“?

— Ами накарай ме да извърша някакъв подвиг в твоя чест — например да фрасна някого по носа. Знаеш как стават тези работи.

Кларис се позамислила. Накрая казала:

— Цял живот ми се е искало да хапна ягоди посред зима. Набави ми кошничка ягоди преди края на месеца и тогава ще включим в дневния ред твоите брачни въжделения.

— Ягоди? — учудил се Мървин.

— Ягоди.

Мървин преглътнал няколко пъти.

— Ягоди?

— Ягоди.

— Ама чакай сега! Ягоди!

— Ягоди.

Накрая Мървин прозорливо схванал, че тя има предвид ягоди. А как да ги набави посред декември, акълът му не стигал.

— Мога да ти намеря портокали.

— Ягоди.

— Или орехи. Не предпочиташ ли едно хубаво орехче?

— Ягоди — твърдо настояла Кларис. — И ако искаш да знаеш, момчето ми, ти извади голям късмет, защото като едното нищо можех да те пратя да ми доставиш Светия граал, Златното руно, или да ми скъсаш еделвайс от най-високия връх на Алпите. Забележи — не твърдя, че ще приема предложението ти, но поне ти обещавам: ако ми донесеш гореспоменатите ягоди в уречения срок, аз ще разбера, че в главата ти има нещо повече от трици, както се твърди наляво и надясно, и колкото това да убягва от погледа на случайния наблюдател. Така че ще преразгледам делото ти в светлината на новопостъпилите доказателства. Ако обаче не се справиш със задачата, значи мама е била права и ти ще трябва от този момент нататък да се оправяш без моята компания.

Тук тя млъкнала, за да си поеме дъх, а Мървин се възползвал от паузата, за да се изпъчи гордо и да се изсмее храбро и презрително. Смехът му излязъл треперлив, да не кажем направо цвилещ, но все пак се изсмял.

— Дадено — рекъл. — Щом като така си решила… с две думи дадено.

Синът на братовчед ми цяла нощ се мятал трескаво в леглото. Поне тази пуста Кларис да не беше толкова красива, ядосвал се той. Иначе като нищо щял да й изпрати на другия ден телеграма с настоятелната молба да се удави в най-близкия шадраван. За съжаление обаче тя била неизразимо хубава, така че се налагало да се стегне и да даде всичко от себе за изпълнение на предначертания рицарски подвиг. А докато сърбал сутрешния чай, той бил дори осенен от нещо като хрумване.

Потокът на мисловната му дейност протичал по следния начин: всеки мъдрец, озовал се сред блатото на озадачението и безизходицата, тръгва незабавно да издирва експерт, комуто да изложи проблема си. Ако се е нагърбил с решаването на заплетена кръстословица и запецва на дума от три букви, започваща с Е, свършваща на У и означаваща „едра австралийска птица“, той се обръща за съвет директно към главния редактор на „Енциклопедия Британика“.

По същия начин, когато задачата пред него изисква набавянето на ягоди посред декември, очевадният изход е да издири онзи свой познат, чиято слава се гради единствено върху способността му да дава разкошни приеми по всяко време на годината.

Този познат, веднага съобразил синът на братовчед ми, бил, без съмнение, Уфи Просър, любимият милионер на клуб „Търтеи“. Колко пъти Мървин бил срещал по улицата залитащи танцьорки от големите столични кабарета, обезсилени от екзотичните гастрономични излишества, на които ги бил подложил Уфи Просър предишната нощ. Ако някой изобщо имал представа как се набавят ягоди през декември, то този някой несъмнено бил добрият стар Уфи.

Така че Мървин незабавно навестил приятеля си в апартамента му и го открил в леглото, взиращ се с невиждащ поглед в тавана и простенващ немощно на равни интервали.

— Здрасти — поздравил бодро Мървин. — Имаш вид на престоял труп.

— И се чувствам като престоял труп — рекъл Уфи. — Много бих искал, ако не е наложително, да не нахълтваш така в ранни зори. Към единайсет часа, дай Боже, ако се грижа добре за себе си и не правя резки движения, бих могъл да възвърна формата си и като едно време да спирам поглед върху грозници като теб, без неволно да потръпвам. Но в настоящия миг гледката, която представляваш, ме кара да се гърча от погнуса.

— Да не си празнувал снощи?

— Празнувах.

— А случайно да си поднасял ягоди на трапезата?

Уфи Просър се раздрусал целия и затворил очи. Явно водел вътрешна борба с някакво силно чувство. След малко спазмът преминал и той заговорил:

— Не смей да споменаваш в мое присъствие тази гнус. Да не чувам повече да се говори за ягоди. Нито за омари, черен хайвер, гъши пастет или нещо, дори отдалечено напомнящо коктейл „Манхатан“, коктейл „Бронкс“, сухо мартини, коктейл „Гущерово дихание“, „На западния фронт нищо ново“, шампанско, уиски, бренди, шартрьоз, бенедиктин и кюрасао.

Мървин кимнал съчувствено.