«7 дни и 7 нощи»

Уенди Уакс

7 дни и 7 нощи

РАДИОБИТИЕ

Мат вдигна очи от пулта и застина от изненада.

— Здравей, Ливи.

Гальовното име, с което я нарече както някога, я накара да се вкамени.

— Искам да поговорим за това, което става помежду ни.

— Помежду ни? Да не съм пропуснал нещо? — усмихна се той и кафявите му очи грейнаха. — Не, определено щях да знам, ако има нещо между нас.

Тя изопна тяло.

— Очаквам да престанеш да ми се подиграваш в ефир. Освен това очаквам, че владееш аудиторията си. Не ми е приятно да ставам за посмешище дори в радиошоу с безплатен телефон за връзка.

— Щеше да си далеч по-непривлекателна мишена, ако не се приемаше толкова на сериозно. Това е само радио, Оливия, не мозъчна хирургия. И както и да се самонавиваш, всичко опира единствено до забавление и рейтинг.

— Това не оправдава поведението ти.

— За предаването ми ли говориш или за представата ти за моя сексуален живот? Доколкото си спомням, някога ти се нравеха и двете.

Напомнянето имаше въздействието на шамар.

— Просто не мога да повярвам, че все още живееш в Нийделенд. Не е ли време да пораснеш?

Той се хвана за сърцето, тонът му остана подигравателен, но в тъмните му очи се долавяше нещо, което не можеше да се разчете.

— Ох, Оливия! Нарани ме.

— Съмнявам се. Макар че бих искала.

Тя се обърна и напусна студиото… Вече се мъчеше да измисли оръжие, достатъчно мощно, за да разбие на пух и прах егото на Мат Рансъм.

(обратно)

БЛАГОДАРНОСТИ

Искам да благодаря на Джени Гризъл, Карън Кендал и Карън Уайт, които ми помогнаха да запазя разсъдъка си и без които отдавна щях да съм се предала. Същото се отнася за Сандра Чейстин, Деб Смит и другите ни съмишленици, чиито идеи спомогнаха за раждането на тази книга.

Благодаря също на Джеф Мадсън, който знае повече за храната и виното, отколкото аз някога ще науча. И на водещия на радио токшоу Йън Пънет за това, че ми позволи да наблюдавам работата му и ми обясни кое би могло и кое не би могло да се случи. Думите „не и в този живот“ и досега ме карат да се усмихвам.

Вина за евентуални грешки относно храната, виното или ра-диоиндустрията нося единствено аз.

Както винаги, трябва да благодаря на сестра ми, Чери Мадсън, на която дължа впечатлението, че съм внимавала в часовете по английски в осми клас. Също искам да благодаря на редактора си, Уенди Макърди, и на помощничката й Ан Бохнър за чудесния начин, по който се справиха с моя ръкопис.

Благодарностите няма да са пълни без специалната ми признателност към моя агент Пам Стриклъп, която сбъдна тази моя писателска мечта.

(обратно)

Понякога се чудя дали жените и мъжете наистина са двете страни на една монета. Може би трябва да живеят в съседство и само от време на време да си ходят на гости.

Катрин Хепбърн

(обратно)

1

Денят на Оливия Мур започна с един неверен съпруг и оттам нататък вървеше все по на зле.

Този път неверният съпруг не беше нейният. Естествено той не принадлежеше и на жената с нежния гласец на другия край на линията — факт, който Оливия като водеща на „Лив на живо“ по радио Ти Ел Кей се чувстваше задължена да отбележи.

— Човекът си има съпруга, Кларис.

— Да, но…

— Без „но-та“. Нека да обобщим фактите.

Оливия преброи аргументите на пръстите на едната си ръка — нещо, което слушателите й не можеха да видят.

— Никога не си била в дома му и не можеш да го търсиш по телефона вкъщи. Не излизате заедно на обществени места. Никога не е свободен по празниците. Срещите ви винаги са по хотелски стаи.

От другия край на линията се чу подсмърчане.

— Какво ти говори всичко това, Кларис?

Ново подсмърчане.

— Този мъж не е свободен, Кларис, защото е женен. — Тонът на Оливия стана сух. — И освен ако през последната година не си живяла на пустинен остров, знаеш, че аз самата имам известен личен опит в тази област.

Кларис спря да подсмърча за момент и се засмя.

— Най-важното е, че той е женен, ти си нещастна, а съпругатаму вероятно не пасе трева. — Господ й беше свидетел, че тя също не пасеше трева, когато накрая престана да се преструва, че милият, сигурен и надежден Джеймс просто работи до късно.

— Женените мъже не участват в играта. Те са като онези риби — „морски дявол“ — Кларис. Ако имаш лошия късмет да хванеш някоя от тях, длъжна си или да я треснеш в лодката, или да я хвърлиш обратно в морето.

Оливия намести слушалките на ушите си и хвърли бърз поглед през малкото правоъгълно прозорче, което служеше за визуална връзка между студиото и контролната зала. Продуцентката на предаването, в което слушателите се обаждаха за съвети, Даян Лоуи, бе притиснала телефонната слушалка между ухото и рамото си, а пръстите й се стрелкаха по клавиатурата, докато записваше чакащите да разговарят в ефир с Оливия. След всяко име записваше накратко за какво се обажда слушателят или слушателката.

Мониторът пред Оливия показваше, че четири слушателки очакват включване и две от тях са съгласни със съвета й към Кларис. Другите две, които никога не се бяха омъжвали за „морски дявол“, нито бяха имали нещастието да излизат с такъв мъж, бяха на мнение, че Кларис просто трябва да укроти топката.

Оливия забарабани по плота пред себе си и се запита с колко ли „Клариси“ се бе срещал бившият й съпруг. Стотици, ако се вярваше на жълтата преса. Накрая, разбира се, точната бройка едва ли имаше някакво значение. Една или милион, простъпката се бе превърнала в рецидив и умисълът бе единствено в нейна вреда.

Оливия седна с изправен гръб и зададе въпроса, който се въртеше в главата й:

— Даваш ли си сметка, че приятелят ти е единственият във вашата връзка, който се забавлява?

Чу се изхлипване. Хълцане. Духане на нос — още по-красноречиво заради липсата на картина — и накрая подсмърчане.

— Чуваш ли ме, Кларис? — наведе се към микрофона Оливия.

Почти можеше да види кимането на Кларис.

— Да.

— Добре, защото искам да ме слушаш внимателно.

Едва доловимо подсмърчане и полушепот:

— Добре.

— Отърви се от него, Кларис. Зарежи го. Изхвърли го от съзнанието си. Няма значение как. Просто го направи.

Оливия натисна бутона за прекъсване и приключи с обаждането. Без да си даде време да отдъхне, тя включи следващата слушателка.

Остави половината жени да изплачат болката си, напълно съзнаваща иронията на положението — да дава съвети на „другите жени“, когато почти шест месеца си бе представяла как след последното увлечение на Джеймс го сполетяват най-различни злини, коя от коя по-лоши от смъртта. После мина на следващото обаждане с надеждата, че този път няма да се налага да човърка стари рани.

— Здравей, Рейчъл. Какъв е проблемът?

— Здрасти, Оливия. Става въпрос за новия ми приятел и моите, ааа… крака.

Последва залп от смях от контролната зала, за щастие далеч от обсега на микрофона и Оливия видя как Даян вдига триумфално юмрук над главата си. Тя почувства същия прилив на адреналин — само в радиото можеше за по-малко от петнайсет секунди да се премине към темата за флиртовете с крака.