«Хрътките»

О. Хенри

Хрътките

В големия град човек може да изчезне така неочаквано и безвъзвратно, както изчезва пламъкът на свещ, когато я духнеш. И тогава всички следствени органи — копои, хрътки, които познават лабиринтите на града, кабинетни детективи, които се занимават с въпросите на теорията и индукцията — се вдигат на крак. Най-често изчезналият пропада без вест. Понякога той се появява в Шибойгън или в затънтения Тера Хоут под името Смит или някой от неговите синоними и от паметта му се губи всичко до определен момент, включително сметката при бакалина. В други случаи речните дъна се претърсват с драги, прави се проверка в ресторантите да не би изчезналият да седи и да чака поръчаното филе и накрая се открива, че той се е преместил в съседната къща.

Това изпаряване на жив човек — сякаш той е тебеширен палячо на черната дъска, който винаги можеш да изтриеш — е било винаги една от най-внушителните теми на драматургията.

Случаят с Мери Снайдър, за който става дума, съвсем не е безинтересен.

Един човек на средна възраст на име Мийкс пристигна от Западните щати в Ню Йорк, да потърси сестра си — госпожа Мери Снайдър, петдесет и две годишна вдовица, която от една година живееше в жилищен дом в един многолюден квартал.

Той намери адреса, но му казаха, че Мери Снайдър се е изнесла преди повече от месец. Никой не можа да му каже новия й адрес.

След като излезе от жилищния блок, господин Мийкс се обърна към полицая на ъгъла и му обясни безизходното си положение.

— Сестра ми е много бедна — каза той — и аз непременно трябва да я намеря. Напоследък спечелих сума пари в една оловна мина и ми се ще и тя да разбере нещо от това богатство. Няма смисъл да давам обявление във вестниците, понеже тя е неграмотна.

Полицаят подръпна мустак и доби такъв дълбокомъдър и всемогъщ вид, че Мийкс почти усети как радостните сълзи на сестра му капят върху светлосинята му вратовръзка.

— Ще се завъртиш около Кънел стрийт — каза полицаят — и ще се хванеш на работа като каруцар — ама ще избереш най-голямата платформа. Там каруците непрекъснато прегазват стари жени. Може да я намериш между тях. Ако това не ти допада, иди в полицейското и искай да пуснат някой по следите й.

В полицейското управление се притекоха с готовност на помощ на Мийкс. Вдигнаха обща тревога и разпратиха по участъците копия от снимката на Мери Сиайдър, която брат и носеше. На Мълбъри стрийт шефът нареди на детектива Мълииз да се заеме със случая.

Детективът дръпна Мийкс настрана и му каза: Задачата не е особено трудна. Обръснете се, напълнете джобовете си с хубави пури и ще се срещнем в ресторанта на хотел „Уолдорф“ в три часа следобед.

Мийкс изпълни нарежданията му. Мълииз го чакаше в ресторанта. Поръчаха бутилка вино и детективът го разпита подробно за изчезналата сестра.

— Ню Йорк е голям град — каза Мълииз, — но в детективската работа си има система. Сестра ви можем да намерим по два начина. Първо, ще опитаме единия. На петдесет и две ли беше?

— Малко отгоре — каза Мийкс.

Детективът го заведе в рекламния отдел на един от най-големите ежедневници. Там той написа и подаде на Мийкс следната обява:

„Търсят се бързо сто красиви балерини за нова музикална комедия. Молбите се приемат по всяко време на деня на Бродуей №…“

Мийкс остана възмутен.

— Сестра ми е бедна, възрастна работничка. Не виждам как подобна обява ще помогне да я намерим.

— Ясно — каза детективът, — вие очевидно не познавате Ню Йорк. Но щом не сте съгласен с този план, да опитаме другия. Той е сигурна работа. Само че ще ви излезе по-скъпо.

— Кой ти гледа парите — каза Мийкс — Да опитаме.

Хрътката го заведе пак в „Уолдорф“.

— Ангажирайте апартамент с приемна — посъветва го той — и да се качваме.

Мийкс изпълни поръчението и двамата бяха въведени в превъзходен апартамент на четвъртия етаж. Мийкс беше озадачен. Детективът се настани в едно плюшено кресло и извади пурите си.

— Забравих да ви подсетя, приятелю, да наемете апартамента за цял месец — каза той. — Тогава нямаше да ви обръснат толкова.

— За цял месец! — възкликна Мийкс. — Какво сте наумили?

За да разиграем играта по този начин, е нужно време. Аз ви предупредих, че така ще ви струва по-скъпо. Ще трябва да чакаме до напролет. Тогава ще излезе нов справочник за града. По всяка вероятност в него ще намерим името и адреса на сестра ви.

Мийкс се освободи незабавно от полицейския детектив. На другия ден някой му подметна да се посъветва с Шамрок Джолнз, прочутия нюйоркски частен детектив, който искаше баснословни хонорари, но вършене чудеса при разкриването на загадъчни случаи и престъпления.

След два часа чакане пред апартамента на великия детектив Мийкс бе въведен при него. Джолнз, с тъмночервен халат, седеше пред инкрустирана шахматна масичка с някакво списание върху пея и се мъчеше да разреши загадката „кои са те?“. Сухото, интелигентно лице на прочутата хрътка, проницателният МУ поглед и колко взима на дума — всичко това е известно, тъй че не е необходимо да го описваме.

Мийкс обясни по каква работа е дошъл.

— Хонорарът ми, ако успея да ви помогна, ще бъде петстотин долара — каза Шамрок Джолнз.

Мийкс кимна в знак на съгласие.

— Ще се заема с този случай, господин Мийкс — реши Джолнз окончателно. — Изчезването на хора в нашия град винаги е било интересен проблем за мен. Спомням си един случай, който успях да разреша успешно преди година. Цяло едно семейство — фамилното им име беше Кларк — изчезна най-неочаквано от апартаментчето, в което живееше. Наблюдавах жилищната сграда два месеца, за да открия някаква нишка. Един ден изведнъж се сетих, че един млекар и едно момче от колониала винаги се качваха заднишката по стълбите, когато разнасяха стоката си. Благодарение на това мое наблюдение и на индуктивния метод веднага открих изчезналото семейство. Те се бяха преместили в отсрещния апартамент и бяха променили името си на Кларк.

Шамрок Джолнз и клиентът му отидоха до жилищния блок, в който бе живяла Мери Снайдър, и детективът поиска да му покажат стаята й След изчезването на Мери Снайдър в нея не беше живял никой.

Стаята беше малка, опушена и зле мебелирана. Мийкс седна отчаян в едно счупено кресло, а великият детектив се зае да прегледа стените, пода и няколкото парчета стара, разнебитена мебел, за да намери ключ към загадката.

След половин час Джолнз вече беше събрал две-три неща, които нищо не говореха на пръв поглед — евтина черна карфица за шапка, откъснато кранче от театрална програма и част от визитна картичка, на която се виждаше само „Ляво“ и „С 12“.

Със замислен поглед на интелигентното си лице Шамрок Джолнз се облегна на камината, подиря глава с ръка и остана така десет минути. След топа възкликна развълнувано:

— Да вървим, господин Мийкс, задачата е решена. Ще ви заведа право в къщата, където живее сестра ви. И няма защо да се безпокоите за материалното й състояние — тя разполага с достатъчно средства, поне засега.

Мийкс толкова се зарадва, колкото се и учуди.

— Но как постигнахте това? — попита той с нескрито възхищение.

Джолнз имаше може би една-единствена слабост: професионалната гордост от бляскавите успехи в областта на индуктивния метод. Той винаги бе готов да смае и очарова събеседника си, като му опише своите методи.

— По логичен път елиминирах някои квартали, в които госпожа Снайдър би могла да се премести — каза Джолнз и сложи на масичката намерените неща, които му бяха послужили за ключ към загадката. — Виждате ли тази карфица за шапка? Нейното наличие елиминира Бруклин. Коя жена ще се реши да се качи на трамвая от Бруклинския мост, без да носи карфица за шапка, с която да си пробие път до някоя седалка? А сега ще ви докажа и защо е невъзможно да се е преместила в Харлем. На стената зад тази врага има две куки. На едната от тях госпожа Снайдър е окачвала шапката си, на другата — шала. Ако се вгледате, ще видите, че краищата на шала са оставили мазно петно на стената. То е достатъчно ясно очертано и показва, че шалът е бил без ресни. А къде се е видяло и чуло жена на средна възраст да се качва на влака в Харлем с шал без ресни, които да се закачват на вратата и да стават причина за задържането на пътниците зад нея? По този начин елиминираме и Харлем.