«Напръстниче, напръстниче»

О. Хенри

Напръстниче, напръстниче

Ето как можете да стигнете до офиса на „Картърет & Картърет, Части за фрезмашини и кожени предавки“. Движите се по Бродуей, докато подминете Кростаун, Бред и Дод и стигате до Големите каньони на Алчното племе. След това завивате наляво, после надясно, подминавате една количка за плодове и зеленчуци, както и теглича на товарна кола за два тона и четири коня и на две крачки оттам ще видите гранитния страничен корниз на извисяващата се на двайсет и един етажа изкуствена планина от камък и бетон. На дванайстия етаж се помещава офисът на „Картърет & Картърет“. Фабриката, в която произвеждат тези части за фрезмашини, се намира в Бруклин. И тъй като въпросната продукция не представлява интерес за вас, нека ограничим събитията в рамките на едноактна пиеса от само една сцена, като по този начин намалим мъките на читателя и разходите на издателя. И тъй, ако имате смелостта да се озовете лице в лице с четири машинописни страници и разсилния на „Картърет & Картърет“, Пърсивал, ще седнете на един боядисан стол във вътрешната чакалня и ще наблюдавате малката комедия за Стария негър, Джобния часовник в кожен калъф и Открития въпрос.

Първо трябва да отделим място на биографичните данни (но порядъчно съкратени). Аз съм за обърнатото наопаки хининово хапче — горчивото да бъде от външната страна.

Картърет бяха стара фамилия от Вирджиния. Преди доста време джентълмените на рода носеха дантелени гофрирани маншети и шпаги без примес на калай, притежаваха плантации и роби, които можеха да палят. Но войната в значителна степен намали собствеността им.

Макар че съм се заровил в историята на фамилията Картърет, няма да ви върна по-назад от годината 1620. Точно тогава се появиха, но на различни возила, двамата истински американски Картърет. Единият брат, на име Джон, пристигна на „Мейфлауър“ и стана един от първите английски заселници-пуритани в Америка. Виждали сте негов портрет по кориците на списания, издавани по случай Деня на благодарността, как ходи на лов за фазани в дълбокия сняг, въоръжен с широкоцевка. Бландфорд Картърет, другият брат, прекоси Голямото езеро със собствената си бригантина, слезе на крайбрежието на Вирджиния и стана един от бъдещите фермери на този щат. Джон се прочу със своята набожност, проницателност и ловкост в бизнеса, Бландфорд — със своята гордост, с любимия си джулеп, с точната си стрелба и обширните, обработвани от роби плантации.

После дойде Гражданската война. (Трябва да сбия максимално този вметнат исторически преглед.) Стоунуол Джаксън бе застрелян; Лий се предаде; Грант обиколи света; памукът падна до девет цента; на пазара се появи новото уиски „Олд Кроу“, произведоха колите „Джим Краун“; седемдесет и девети доброволчески от Масачузетс върна на деветдесет и седми от Алабама бойния флаг на Лунди Лейн, който бяха купили от един магазин втора употреба в Челси, държан от един човек на име Скжизски; Джорджия изпрати на президента една шейсетфунтова диня… и с това стигаме до времето, в което започва въпросната история. О, Боже! Звучи доста недодялано за увод! Май наистина трябва да си опресня познанията върху Аристотел.

Янките Картърет захванаха бизнес в Ню Йорк дълго време преди войната. Колкото до „Части за фрезмашини и кожени предавки“, тяхната фирма бе плесенясала, надменна и солидна като някой от онези стари източноиндийски¹ концерни, вносители на чай, крито можете да срещнете из романите на Дикенс. Носеха се разни тайни слухове за война, но недостатъчно убедителни, за да повлияят на бизнеса.

По време на войната и след това Бландфорд Картърет загуби своите плантации, джулепи², точна стрелба и живот. Той завеща малко повече от личната си гордост на борещата се за оцеляване фамилия. Случи се така, че Бландфорд Картърет Пети на петнайсетгодишна възраст бе поканен от клона „Части за фрезмашини и кожени предавки“, носещ същото име, да отиде на север и да учи занаят и търговия вместо да ходи на лов за лисици и да се хвали със славата на предците си върху значително намалелите акри на своето драстично обедняло семейство. Момчето не се поколеба да се възползва от този шанс и на двайсет и пет годишна възраст вече седеше в офиса на фирмата като равен съдружник на Джон Пети от клона със старата широкоцевка и лова на фазани. На това място историята започва отново.

Младежите бяха почти връстници, с гладки лица, будни, с непринудени маниери и излъчване, което предполагаше пъргавина на тялото и ума. Двамата бяха безупречно обръснати, с костюми от син шевиот, със сламени шапки и перлени игли на вратовръзките, също като другите млади нюйоркчани, които биха могли да бъдат милионери или банкови чиновници.

Един следобед в четири часа в частния кабинет на фирмата Бландфорд Картърет отвори едно писмо, което чиновникът току-що бе донесъл на бюрото му. След като го прочете, той се киска на глас близо минута. Седнал на собственото си бюро, Джон го погледна въпросително.

— От майка ми е — поясни Бландфорд. — Ще ти прочета само смешната част. Естествено, най-напред ми разказва всички новини за съседите, след което ме предупреждава да внимавам да не си мокря краката и да не прекалявам с мюзиклите. После идва ред на жизненоважна статистика за телета и прасета и оценка на житната реколта. Сега ще ти прочета нещо:

„Само си представи! Старият чичо Джейк, който стана на седемдесет и шест миналата сряда, трябва да пътува. Каквото и да става, твърдо е решил да отиде до Ню Йорк и да види своя «млад мастър Бландфорд». Въпреки че е стар, той си е разумен, тъй че реших да го пусна. Не можех да му откажа… Той сякаш е събрал всичките си надежди и желания в това единствено приключение по широкия свят. Знаеш, че е бил роден на плантацията и през целия си живот не е ходил никъде, освен най-много на десет километра от нея. Беше и ординарец на баща ти по време на войната и винаги е бил верен слуга на семейството. Често е виждал златния часовник — тази скъпа реликва, която принадлежеше на баща ти и преди това на неговия баща. Казах му, че сега трябва да стане твой и той ме помоли да му позволя да ти го донесе и лично да ти го връчи.

Тъй че вече съм му го дала, грижливо сложен в калъф от шевро, и той ще ти го донесе с цялата гордост и достойнство на кралски пратеник. Дадох му пари за отиване и връщане, както и за две седмици престой в града. Мека ми се да се погрижиш да се настани така, че да разполага с нужните удобства. Джейк няма нужда от специално внимание — той може сам да се грижи за себе си. Но прочетох във вестника, че африкански епископи и цветнокожи монарси се сблъскват с доста неприятности, докато си осигурят храна и подслон в метрополията на янките. Може и така да е, но аз не разбирам защо в най-добрия хотел там не може да има място за Джейк. И все пак, предполагам, такъв е редът.

Обясних му подробно как да те намери и лично му наредих куфара. Няма да ти се налага да му отделяш внимание, но много се надявам да се погрижиш да се настани удобно. Приеми часовника, който ти носи, макар че вече е предимно за украшение. Всичките му собственици досега са били истински Картърет и върху му няма нито едно петънце, нито едно погрешно движение на колелцата. За стареца Джейк възможността да ти го донесе лично е върховна радост в неговия живот. Исках да тръгне на това малко пътуване и да изживее това щастие преди да е станало твърде късно. Често си ни чувал да говорим как Джейк, самият той тежко ранен, е пълзял в подгизналата от кръв трева при Чансълърсвил до мястото, където с куршум в сърцето е лежал твоят баща, и е взел часовника от джоба му, «за да не попадне в ръцете на янките».

Тъй че, синко мой, щом пристигне възрастният човек, посрещни го както подобава и се дръж с него като с уязвим, но скъп посланик, идващ от някогашния живот и от родния ти дом.

Толкова отдавна живееш далеч от къщи, сред хора, които винаги сме считали за чужди, че не съм сигурна дали Джейк ще те познае. Но той е много проницателен и аз вярвам, че винаги ще разпознае от пръв поглед един Картърет от Вирджиния. Не мога да допусна, че дори десет години в земята на янките биха могли да променят моето момче. Във всеки случай, сигурна съм, че ти ще познаеш Джейк. Сложила съм 15 якички в куфара му. Ако му се наложи да си купува други, да знаеш, че носи номер 15 1/2. Моля те, погрижи се да си вземе каквито трябва. Изобщо няма да ти създава грижи.

Ако не си прекалено зает, бих искала да му намериш подходящо място да се храни, където предлагат царевичен хляб. Опитай се да му попречиш да си събува обувките в кабинета ви или на улицата. Десният му крак малко се подува и той обича да му е свободен.

Ако можеш да отделиш време, преброй му кърпичките, когато пристигнат от прането. Купих му дузина нови преди да тръгне. Трябва да пристигне горе-долу по същото време, когато и ти получиш това писмо. Казах му веднага да намери твоя офис.“