«Законност и ред»

О. Хенри

Законност и ред

Наскоро се озовах в Тексас, решен да посетя познати от едно време места и красиви кътчета. Спрях за седмица в овцевъдната ферма, където бях живял преди много години и както правят всички посетители, с охота се впуснах в работата, която се вършеше в момента, а тя се оказа „топене“ на овцете.

Само че тази процедура е толкова различна от обикновеното човешко кръщене, че си заслужава допълнително разяснение. Представете си огромен железен котел с половината огньове на Авернус¹ под него. Котелът се пълни с вода, която скоро завира буйно. Вътре се пуска гъста луга, вар и сяра и всичко това се оставя да се задуши и изпари, докато вещерският бульон стане достатъчно силен да опърли третата ръка на самата Паладино.

После тази концентрирана смес се разрежда с галони вода в една огромна каца, след което овцете се хващат за задните крака и се пускат вътре. Натопяват се хубаво с помощта на чаталест прът в ръцете на човек, сложен там специално за тази цел, и се оставят да изпълзят навън по наклонена дъска в едно ограждение, където да изсъхнат или да умрат, в зависимост от онова, което ще постанови състоянието им. Ако някога сте хващали силен, двугодишен овен за задните крака и сте почувствали 750-те волта, които той може да прати с ритници по ръката ви седемнайсет пъти преди да го хвърлите в кацата, вие, разбира се, ще се надявате той да умре, вместо просто да изсъхне.

Казах това само за да обясня защо след топенето Бъд Оукли и аз с радост се проснахме на брега на намиращото се наблизо charco², доволни от приятното изтощение и чистото съприкосновение със земята, така желано след изтощителните ни усилия. Стадото беше малко и ние свършихме в три след обяд, тъй че Бъд донесе от торбата на седлото си кафе, кафеник, един голям комат хляб и малко бекон. Господин Милс, собственик на фермата и мой стар приятел, се метна на коня си и препусна към ранчото заедно със своите мексикански trabajadores³.

Докато беконът цвърчеше приятно, зад нас се чу шум от конски копита. Рязаната пушка на Бъд лежеше в кобура на десетина стъпки от ръката му. Той не обърна никакво внимание на приближаващия конник. Това поведение на тексаския фермер бе толкова различно от някогашния обичай, че аз се почудих. Инстинктивно се обърнах, за да огледам евентуалния враг, който ни дебнеше отзад. Видях конник, облечен в черно, който можеше да бъде адвокат, енорийски свещеник или погребален агент, яздещ миролюбиво по пътя покрай atroyo⁴.

Бъд забеляза моите предохранителни движения и се усмихна саркастично и тъжно.

— Отсъствал си твърде дълго — отбеляза той. — Вече не ти трябва да се оглеждаш, когато някой препуска зад теб в този щат, освен ако не те погне в гръб; а дори и тогава е по-вероятно да се отнася само за някакви брошури или петиция, която трябва да се подпише срещу тръстовете. Никога не съм поглеждал този hombre⁵, който ме подминава на кон, но се обзалагам за една кварта⁶ дезинфекционен разтвор за овце, че е някакъв закоравял моралист, който събира гласове за сухия режим.

— Времената са се променили, Бъд — казах аз мъдро. — Днес Югът и Югозападът се управляват от един основен принцип: законност и ред.

Забелязах как в бледосините очи на Бъд проблесна студена искра.

— Не че аз… — подхванах припряно.

— Разбира се, че не — потвърди Бъд сърдечно. — Знаеш го чудесно. Живял си тук по-рано. Законност и ред, казваш? Преди двайсет години можехме да твърдим, че са реалност. Имахме само два или три закона, които наказваха убийство пред свидетели, кражба на коне и гласуване с бюлетината на Републиканците. Но какво е положението сега? Единственото, което получаваме, са нарежданията. Законите вече нямат място в този щат. Законодателите са се настанили там в Остин и не правят нищо, освен да създават закони против вноса на керосин и учебници в щата. Смятам, че се страхуват да не би човек, като се прибере някоя вечер след работа, да си запали лампата, да добие образование, да се хване здраво и да създаде закони, които да отменят гореспоменатите. Колкото до мен, аз съм за старите времена, когато законността и редът имаха своя ясен и точен смисъл. Законът си е закон, редът — ред.

— Но… — започнах аз.

— Канех се — продължи Бъд, — докато стане кафето, да ти разкажа един случай — пример за действителни законност и ред още от времето, когато делата се решаваха с револвера, а не в съдебната зала.

Чувал ли си за стария Бен Къркман, краля на добитъка? Неговата ферма се простира от Нуесес⁷ до Рио Гранде. В онези дни, както знаеш, имаше барони и крале на добитъка. Разликата беше следната — когато един говедар отидеше до Сан Антонио, купеше бира на вестникарските репортери и им дадеше само бройката на добитъка, който действително притежава, те го пишеха за барон. Ако им купеше шампанско и прибавеше бройката на говедата, които е откраднал, го обявяваха за крал.

Та Люк Съмърс беше един от неговите управители. Веднъж във фермата на краля пристигнаха няколко от ония източни люде — от Ню Йорк, от Канзас Сити или оттам някъде. Люк получи нареждане да си вземе няколко човека и да язди заедно с новодошлите из района. Задължението му беше да внимава гърмящите змии да предупреждават честно и почтено, когато решат да се покажат, както и да гони от пътя им елените и сърните. Сред гостите беше и едно чернооко момиче с обувки втори номер⁸. Това е всичко, което ми направи впечатление в нея. Но Люк трябва да е видял повече, защото се ожени за нея един ден преди групата да поеме обратно, а после стигна до Канада Верде⁹ и там си направи собствено ранчо. Съвсем съзнателно прескачам сантименталностите, защото нито съм видял, нито съм искал да видя каквото и да било от тоя порядък. Люк ме взе със себе си, защото бяхме стари приятели и аз се оправях с добитъка както той искаше.

Прескачам голяма част от онова, което последва, защото нито съм искал, нито съм видял нещо от него — но три години по-късно на бял свят вече бе дошло малко момченце, което щапукаше и бърбореше из коридорите и етажите на къщата му. Аз не харесвах деца, но те двамата явно бяха на друго мнение. И отново прескачам голяма част от онова, което последва, за да стигна до деня, в който на автомобили и коли в ранчото пристигат няколко приятели на госпожа Съмърс от Изток — уж някакви нейни сестри и двама-трима мъже. Единият изглеждаше като чичо, другият не приличаше на нищо, а третият се беше издокарал с едни засукани панталони и говореше превзето. Никога не съм харесвал хора, които говорят превзето.

Отново прескачам онова, което последва, до един следобед, когато яздех към ранчото да получа разпореждания за черда говеда, които трябваше да бъдат превозени. И изведнъж чух нещо като изстрел от детска пушка. Изчаках при оградата за връзване на коне, щото не исках да се меся в лични работи. След малко излиза Люк и нарежда нещо на своите работници мексиканци, те отиват и почват да впрягат разни возила. Много скоро излиза сестрата и двама от мъжете. Само че тия двамата носят третия със засуканите панталони, който говореше превзето, и го слагат по очи в една от колите.

После си поемат по пътя, макар че сигурно всички са ги видели.

— Бъд — вика ми Люк, — искам да се стегнеш малко и да дойдеш с мен до Сан Антонио.

— Чакай да си сложа мексиканските шпори — отвръщам, — и ще те придружа. Една от тъй наречените сестри изглежда бе останала в ранчото с госпожа Съмърс и детето. Яздим ние до Енсинал, хващаме Международния и пристигаме в Сан Антонио сутринта. След закуска Люк ме води направо в една адвокатска кантора. Говорят известно време в някаква стая и после излизат.

— О, няма да има неприятности, господин Съмърс — казва адвокатът. — Още днес ще запозная съдия Симънс с фактите и въпросът ще бъде поставен за решаване при първа възможност. Законност и ред управляват нашия щат, навременни и сигурни като всичко в тази страна.

— Ще изчакам решението, ако няма да отнеме повече от половин час — казва Люк.