«Сърце и кръст»

О. Хенри

Сърце и кръст

Болди Уудз посегна към бутилката и я взе. Решеше ли да се добере до нещо, Болди обикновено… но тук не става дума за Болди. Той си наля трети път — с един пръст повече, отколкото първия и втория. Болди играеше ролята на съветник, а съветникът си заслужава разноските.

— На твое място аз щях да бъда крал — каза Болди с такава увереност, че кобурът му изскърца, а шпорите му звъннаха.

Уеб Йегър бутна назад широкополата си шапка и разроши още повече русата си коса. Но понеже този берберски похват не му помогна, той последва напоителния пример на по-находчивия Болди.

— Когато човек се жени за дама-кралица, това значи, че той трябва да се превърне в двойка спатия — изказа Уеб с две думи болката си.

— Не значи, разбира се — каза съчувствено Болди, все още гонен от жажда и истински погълнат от проблема за относителната сила на картите. — По право ти си крал, което ще рече поп. На твое място аз бих настоял да се раздава отново. Пробутали са ти предварително подредени карти… Да ти кажа ли какво си ти, Уеб Йегър?

— Какво? — попита Уеб и в светлосивите му очи проблесна надежда.

— Принц-консорт.

— Я по-внимателно — каза Уеб. — Аз никога не съм те обиждал.

— Това е титла — обясни Болди, — която върви между образите, но с нея никаква ръка не можеш да хванеш. Ще ти обясня, Уеб. Това е клеймо, с което в Европа бележат някои животни. Представи си, че ти или аз, или някой холандски херцог се оженваме за особа от кралското семейство. Така… И с течение на времето нашата жена става кралица. Е, ние ставаме ли крале? Нищо подобно. На церемонията по коронясването нашето място е някъде между коняря на малката кралска конюшня и Деветия Велик Пазител на кралската спалня. Единствената полза от нас е, че правим калабалък на снимките и носим отговорността за появата на законен наследник. Но това не е честна игра. Да, господинчо, ти си принц-консорт; и ако бях на твое място, я междуцарствие щях да създам, я habeus corpus, я нещо друго; и щях да изтегля попа и да стана крал, та ако ще всички карти да обърна.

И в потвърждение на своите думи, достойни за Уорик Кралесъздателя, Болди изпразни чашата си.

— Болди — каза Уеб тържествено, — дълги години ние с тебе сме пасли кравите от един и същ краварник. Още като деца сме тичали по едно пасбище, тъпкали сме едни и същи пътеки. Аз само с тебе мога да споделям семейните си работи. Когато се ожених за Санта Макалистър, ти беше обикновен обездвач в ранчото Нопалито. Тогава аз бях отговорник; а какво съм сега? Не съм дори халка в повода.

— Когато старият Макалистър беше кралят на скотовъдците в Западен Тексас — продължи Болди, мазен като лисица, — ти беше лой. Твоята дума се чуваше в ранчото толкова, колкото и неговата.

— Така беше — съгласи се Уеб, — докато той не разбра, че се готвя да хвърля ласото си върху Санта. Тогава ме отпрати на пасбището, та да стоя колкото е възможно по-далеч от къщата му. Когато старият умря, започнаха да наричат Санта „кралица на скотовъдците“. А аз ръководя само говедата — това е то. Тя върти цялата работа; тя се разпорежда с парите; а аз не мога да продам дори едно теле на излетници. Санта е кралицата, а аз — господин Никой.

— На твое място аз щях да бъда крал — повтори монархистът Болди Уудз. — Когато човек се жени за кралица, той трябва да върви на една цена с нея във всякакъв вид — в живо тегло, осолен или сушен — и навсякъде — от пасбището до месарницата. Знаеш ли, Уеб, хората се чудят как може да не ти се чува думата в ранчото. Не искам да кажа нищо лошо против госпожа Йегър — тя е най-милата женичка между Рио Гранде и следващата Коледа, — но човек трябва да е господар в своя дом.

Гладкото мургаво лице на Йегър се удължи в тъжна маска на накърнено честолюбие. С това изражение, с разрошената руса коса и безхитростните сини очи той напомняше ученик, когото някой по-силен е изместил от главатарското място. Но високата му, енергична, жилеста фигура и револверите на кръста изключваха такова сравнение.

— Как ме нарече ти, Болди? — попита той. — Какъв концерт беше?

— Консорт — поправи го Болди, — принц-консорт. Това е нещо като псевдоним за слаба карта. Ти се нареждаш някъде между вале-коз и четворка.

Уеб Йегър въздъхна и вдигна от пода ремъка от калъфа на винчестера си.

— Днеска се връщам на ранчото — каза той унило. — Утре трябва да изпратя стадо говеда в Сан Антонио.

— Ще ти правя компания до Сухото езеро — съобщи Болди. — Аз отивам към Сан Маркос, че добитъкът е нагонен в говедарника там и сега отделят двегодишните.

Двамата companeros¹ се качиха на конете си и се отдалечиха в тръс от малкото селище на железопътната линия, гдето се бяха срещнали в тази жадна утрин.

При Сухото езеро, където пътищата им се разделяха, те спряха конете, за да изпушат по цигара. Бяха изминали много мили в мълчание — по целия път дотук тишината се нарушаваше само от мекия тропот на конските копита по утъпканата трева и от пращенето на храстите, които закачваха дървените им стремена. Но в Тексас разговорите рядко се водят с последователност. Между две фрази можеш да изминеш миля, да обядваш или да извършиш убийство, без това да е във вреда на тезата, която развиваш. Затова, без каквито и да е предисловия, Уеб продължи разговора, започнат преди десет мили.

— Ти сам помниш, Болди, че някога Санта не беше чак толкова самостоятелна. Ти помниш, когато старият Макалистър ни държеше на разстояние, и какъв знак ми пращаше тя, когато искаше да се видим. Старецът се беше зарекъл да ме направи на решето, ако пристъпя на пушечен изстрел от ранчото. Болди, нали помниш какъв знак ми пращаше тя — сърце с кръст в средата?

— Аз ли? — докачи се пиянски Болди. — Дали помня! Ах ти, стари койоте! Известно ли ти е на тебе, проклета, дългорога гургулицо, че всички момчета в говедарника знаеха тези ваши йероглифи. Шкембе с кости на кръст — така им викахме. Винаги ги забелязвахме в товара, който ни изпращаха от ранчото. Бяха изписани с въглен на чувалите с брашно или с молив на вестниците. А веднъж видях тоя знак написан с тебешир на гърба на новия готвач, който старият Макалистър ни беше пратил от ранчото. Да пукна, ако не е вярно!

— Бащата на Санта — обясни спокойно Уеб — я беше накарал да обещае, че няма да ми пише и няма да ми праща вест по други. И тогава тя измисли този знак — сърце и кръст. Когато много й се искаше да ме види, тя успяваше да отбележи този знак на нещо, което знаеше, че ще попадне пред очите ми. И нямаше случай да видя знака и да не запраша още същата нощ към ранчото. Срещахме се в горичката зад малката конюшня.

— Ние знаехме това — проточи Болди, — но нищо не издавахме. Всички бяхме на ваша страна. Знаехме защо винаги държеше коня си готов. И щом видехме на багажа шкембето с кръстосаните кости, знаехме, че през нощта старият Пинто ще има да гълта мили вместо трева. Помниш ли Скъри, онзи учения обездвач? Колежанина бе, дето беше дошъл на пасбището да се лекува от пиянство. Та щом той зърнеше това клеймо „ела при своята мила“, ще махне ей така с ръка и ще каже: „Тази нощ нашият приятел Ли Андрю отново ще преплува Хелеспункт.“

— Последния път Санта ми изпрати знака, когато беше болна — каза Уеб. — Забелязах го още щом се върнах в говедарника и същата нощ Пинто пробяга четиридесет мили в галоп. Но нея я нямаше в горичката. Аз тръгнах към къщата и на прага ме посрещна старият Макалистър. „Идваш, за да бъдеш убит ли? — казва той. — Този път ще ти се размине. Току-що пратих един мексиканец да те доведе. Санта иска да те види. Влез в тази стая и поговори с нея. А после ела да поговориш и с мен.“

Санта лежеше на легло много болна. Но ми се усмихна и ръцете ни се сплетоха, и аз седнах на кревата както си бях — кален, с шпорите и кожените гащи.

„От няколко часа ми се счува тропотът на коня ти, Уеб — казва тя. — Бях сигурна, че ще дойдеш. Видя знака, нали?“ — шепне тя.

„Още щом се прибрах в говедарника — казвам аз. — Беше изписан на чувала с картофите и лука.“

„Те винаги вървят заедно — казва тя някак нежно. — Все заедно.“

„Много добра комбинация са — казвам, — особено в яхния.“

„Аз ти говоря за сърцето и кръста — казва Санта, — за нашия знак. Любов и страдание — това означават те.“