«Сестрите на златния пръстен»

О. Хенри

Сестрите на златния пръстен

Туристическият омнибус щеше да потегли всеки миг. Жизнерадостните избраници бяха отведени по местата си от галантния кондуктор. Тротоарът бе задръстен от зяпачи, които се тълпяха, за да наблюдават други зяпачи, като поредно потвърждение на природния закон, че всяко живо същество на земята неизменно представлява плячка за друго живо същество.

Човекът с рупора вдигна своето оръдие за изтезания, а вътрешността на огромния омнибус закънтя и запулсира като сърцето на заклет почитател на кафето. Най-достойните пътници напрегнато се вкопчиха в седалките си; възрастната дама от Валпарайсо, Индиана, изкрещя, че иска да слезе на сушата. Но преди колелата да се завъртят, чуйте по кардиофона няколко кратки встъпителни слова, които ще насочат вашето внимание към един интересен обект в тази екскурзия за разглеждане на малка част от забележителностите на живота.

Бърз и недвусмислен е начинът, по който двама бели се разпознават в африканската пустош; незабавна и безпогрешна е духовната връзка между майката и нейната рожба; безспорно е разбирателството между стопанина и неговото куче поради незначителната пролука, деляща човека от животното; светкавични и съдържателни са кратките послания между двама влюбени. Но всички тези примери илюстрират само една твърде мудна и колеблива размяна на съчувствие и мисъл в сравнение с онова, което ще ни разкрие екскурзията с този туристически омнибус. И вие ще научите (ако до този момент все още не сте го разбрали) кои именно две същества от всички, които населяват земята, най-бързо проникват взаимно в сърцата и душите си щом се срещнат.

Гонгът прозвуча и омнибусът на желаещите да разгледат Ню Йорк потегли величествено на своята образователна и поучителна обиколка.

На най-високата седалка в дъното седеше Джеймс Уилямс от Кловърдейл, Мисури, заедно със своята Булка.

Словослагателю, набери с голяма буква тази последна дума — дума на думите в това прозрение за живота и любовта. Ароматът на цветята, прашецът за пчелите, първата капка пролетни води, ранните трели на чучулигата, спиралата на лимоновата кора в коктейла на сътворението — това е Младоженката. Свята е съпругата, почитана — майката, изкусително — момичето в летния зной… но младоженката е банковият чек между сватбените подаръци, пратени от боговете, когато човек сключва брак с тленността.

Колата се плъзгаше нагоре по Голдън Уей. Застанал на мостика на внушителния крайцер капитанът надуваше, тръбата, за да огласи на пътниците най-важните забележителности. Със зяпнали уста и целите в слух, те чуваха как пред очите им гръмко преминават красотите на големия град.

Объркани и опиянени от вълнение и провинциални копнежи, те се опитваха да реагират зрително на ритуалния тръбен зов. В устремените към небето островърхи кули на огромните катедрали съзираха палата на фамилията Вандербилт; в гъмжащата от хора Централна гара с удивление откриваха скромната колиба на Ръсел Сейдж¹. Когато им предложиха да обърнат взор към хълмистия бряг на река Хъдзън, те ахнаха, примрели от възхищение при вида на планината от пръст, изкопана при прокарването на новата канализация.

Сега обаче ще ви помоля да спрете поглед върху госпожа Джеймс Уилямс — всъщност съвсем доскоро Хати Чалмърс — някогашната красавица на Кловърдейл. Небесносиньото е цветът на младоженката, стига да й харесва, и тя бе оказала чест именно нему… С охота напъпилата дъхава роза бе отстъпила част от своята окраска на страните й, а колкото до багрите на теменужката! — очите й можеха, прекрасно да минат и без тях, благодаря! Ненужна ивица от бял шоф… о, не, той управляваше колата — от бял шифон… или може би гренадин, или тюл… бе завързана под брадичката й уж за да придържа шапката й. Но вие знаете не по-зле от мен, че тази работа се върши от иглите за шапка.

А на лицето на госпожа Джеймс Уилямс бе изписана малка библиотека от най-съдържателните мисли на света. Тя се състоеше от три тома. Том първи съдържаше вярата, че Джеймс Уилямс си го бива. Том втори представляваше есе за света и го провъзгласяваше за възхитително място, Том трети разкриваше убеждението, че настанени на най-високата седалка в един туристически омнибус, те пътуваха със скорост, която надхвърляше границите на понятното.

Джеймс Уилямс, както сами бихте предположили, беше около двайсет и четири годишен. Ще ви достави удоволствие да разберете, че преценката ви отговаря на истината. Той бе точно на двайсет и три години, единайсет месеца и двайсет и девет дни. Добре сложен, енергичен, волеви, сърдечен и многообещаващ. Беше тръгнал на сватбено пътешествие.

Драга ориснице, моля те, остави тези заръки за пари и луксозни лимузини с мощност четирийсет конски сили, за гръмка слава и новопоникнала коса, както и за президентство на яхт-клуба. Не обръщай внимание на всичко това, просто се обърни назад, о, назад, и ни върни поне частица от времето на сватбеното ни пътешествие! Само един час, скъпа ориснице, за да можем да си спомним как изглеждат тополите и тревата, както и тетивата на тези ленти за шапка, стегнати под брадичката й, макар че всъщност работата се върши само от иглите за шапка. Не можеш ли? Много добре — тогава побързай заедно с този туристически омнибус и петролните акции.

Точно пред госпожа Джеймс Уилямс седеше момиче в свободен жълтеникавокафяв жакет и сламена шапка, украсена с гроздове и розички. Само в сънищата си и в магазините за шапки, уви, можем да берем грозде и рози от един и същи храст. Това момиче гледаше доверчиво с огромни сини очи, когато мъжът с рупора избоботи своето верую, че милионерите са достойни да обсебят нашето въображение. В паузите между взривовете тя прибягна до философията на Епиктет под формата на пепсинова дъвка.

От дясната страна на това момиче седеше млад мъж на около двайсет и четири години. Беше добре сложен, енергичен, волеви и сърдечен. Но ако ви се стори, че описанието му съвпада с това на Джеймс Уилямс, да знаете, че този човек нямаше нищо общо с Кловърдейл. Той принадлежеше на суровите улици и острите ъгли. Сега се озърна с напрегнат поглед, сякаш завиждаше за асфалта под краката на онези, които наблюдаваше от мястото, на което беше кацнал.

Докато рупорът с лай обявява някакъв прочут хотел, позволете ми да ви прошепна през намаления кардиофон да седите нащрек, защото нещата ще се случат всеки миг, а после огромният град ще ги погълне отново като парче от телеграфна лента, което се точи от бърлогата на някой борсов спекулант.

Момичето с жълтеникавокафявия жакет се извърна, за да види странстващите богомолци от последната седалка. Вече бе изучила всички останали пътници, но мястото най-отзад й се струваше като обиталището на Синята брада.

Очите й срещнаха погледа на госпожа Джеймс Уилямс и преди следващото тиктакане на часовника те успяха да си разкажат живота, да споделят своите тайни, надежди и мечти. И всичко това, не забравяйте, само с очи, и то преди двама мъже да са в състояние да решат дали да кръстосат мечове или да си поискат огънче.

Младоженката се приведе напред. Двете с момичето заговориха припряно, а езиците им се движеха бързо като две змии — сравнение, което няма за цел да отиде по-нататък. Две-три усмивки, десетина кимвания и съвещанието приключи.

В следващия миг на широката тиха улица пред туристическия омнибус застана човек в тъмни дрехи и вдигна ръка. Откъм тротоара към него побърза да се присъедини и друг.

Притежателката на плодоносната шапка бързо сграбчи своя спътник за ръката и трескаво му зашепна нещо в ухото. Този млад човек на дело доказа способностите си да действа незабавно. Той се приведе ниско, плъзна се по платформата, увисна леко за момент и после изчезна. Половин дузина най-отбрани пътници наблюдаваха ловкото му изпълнение удивени, но без коментар, защото според техните разбирания благоразумието изключваше изразяването на изненада по отношение на нещо, което би могло да представлява обичаен начин на слизане в този абсурден град. Пасажерът-беглец заобиколи едно такси и после премина покрай тях като лист, отнесен от поток, шмугвайки се между някакъв фургон за мебели и кола за доставка на цветя.

Момичето с кафявия жакет отново се обърна и погледна в очите госпожа Джеймс Уилямс. После се озърна и застана неподвижна, защото в това време туристическият омнибус закова на място, спрян от проблясването на значката, скрита под палтото на цивилния.

— Какъв ви е дертът? — попита онзи с рупора, пренебрегвайки професионалните си излияния в полза на нормалния език.

— Задръжте на котва за минута — нареди блюстителят на реда. — В омнибуса има човек, когото търсим… един взломаджия от Филаделфия, известен с прозвището Кутрето Магуайър. Ей го там на седалката в дъното. Пази го отстрани, Донован!

Донован отиде до задното колело и вдигна поглед към Джеймс Уилямс.