«С парадния костюм»

О. Хенри

С парадния костюм

Господин Тауърс Чандлър гладеше в стаичката си официалния си костюм. Едната ютия се загряваше на малката газова печица, а другата сновеше енергично напред-назад, за да се получи желания ръб, който след малко щеше да се опъне от лачените обувки на господин Чандлър до края на дълбоко изрязаната му жилетка. Това е всичко, което можем да съобщим за тоалета на нашия герой. За останалото ще оставим да се досещат онези, които, тласкани от благородна бедност, прибягват до недостойни хитрини. Ще видим отново господин Чандлър, когато слиза по стълбата на евтиния пансион безупречно облечен, самоуверен, изискан — типичен клубен член, който, леко отегчен, се отправя на лов за нюйоркските нощни удоволствия.

Чандлър получаваше осемнайсет долара на седмица. Работеше в кантората на един архитект. Двайсет и две годишен, той смяташе, че архитектурата е истинско изкуство и искрено вярваше — макар да не смееше да каже това в Ню Йорк, — че като архитектура небостъргачът „Флатайърн“ стои доста по-ниско от Миланската катедрала.

Всяка седмица Чандлър отделяше по един долар от заплатата си. В края на всяка десета седмица с натрупания по този начин допълнителен капитал той купуваше от скръндзавия Татко Време една-единствена вечер, която да прекара като туз. Натъкмяваше се като милионерите и президентите и се запътваше към онази част на града, където животът блести най-ярко, и там вечеряше в комфорт и разкош. С десет долара в джоба човек може за кратко време да изпълни великолепно ролята на богат безделник. Тази сума е достатъчна за едно прилично меню, бутилка вино с внушителен етикет, съответните бакшиши, една пура, таксата на шофьора и обичайното „и други“.