«Шампионът»

Ричард Леймън

Шампионът

— Никъде няма да ходиш — каза мъжът, застанал пред вратата.

Той бе по-дребен от Хари Барлоу, не бе достатъчно едър и здрав, за да звучи убедително. Но от двете му страни стояха още двама души. Хари сметна, че сигурно би могъл да се справи и с тримата, но реши да не опитва. Подобно на повечето здравеняци, той цял живот бе нападан от хора, желаещи да докажат силата си. Бе му писнало от това. Не искаше повече да се бие.

— Моля, мръднете — обърна се той към мъжа.

— Само през трупа ми, пич. Оставаш тук. Това е твоята голяма нощ.

Целият ресторант избухна в аплодисменти. Хари се обърна бавно, оглеждайки лицата около себе си. Повечето бяха мъже. Странно, но не бе забелязал това, докато се хранеше. Всъщност почти нищо не бе забелязал, като изключим вкусното говеждо филе. Когато за пръв път видя „Барът на Рой“ и „Печено на скара“ се учуди от многото коли на паркинга. Градчето, скрито в отдалечен район из гористата провинция на северна Калифорния, изглеждаше твърде малко за толкова много автомобили. Щом опита невероятните пържоли, обаче, реши, че повечето сигурно са прекосили километри, за да вечерят в бара. Радваше се, че се е отбил. Досега. Сега просто искаше да си тръгне.

Направи крачка напред към тримата, препречващи пътя му.

— Спри — извика някой зад него.

Хари се обърна. Вече бе виждал този човек. По време на вечерята непознатият бе обикалял масите, смеейки се и бъбрейки с клиентите. Бе разменил няколко думи и с Хари.

— Аз съм Рой — бе му казал. — За пръв път ли си тука? А отде си? Как е хапването? — Изглеждаше учтив и любезен човек.

Сега бе насочил ловджийска пушка срещу него.

— За какво е това? — попита Хари.

— Не мога да ти позволя да си тръгнеш — отвърна Рой.

— И защо?

Освен кратките, заглъхващи звуци от сребърните съдове, тишина огласяше ресторанта.