«Зимна приказка»

Еди Маринов

Зимна приказка

Светът заспива в поредния си очакван коледен сън. Зимна приказка — една истинска феерия от цветове и звуци. Как да не се насладиш на изпълващите цялото същество песни на автомобилни двигатели, клаксони, тракане на трамваите по паветата и цветисти ругатни, излизащи от устата на всеки жизнерадостен минувач, с когото се разминеш? Как да не поемеш с истинска възхита прекрасния въздух, изпълнен с отровни газове, миризма на стадо и невероятния аромат, носещ се от съседната будка за кебапчета, където се опитват да придадат вид на онзиденшната полуразвалена кайма с неизвестен произход? Как да не спреш поглед върху снежнокалия, напомнящ за сутрешното разтоварване на стомаха, цвят на кишата която те заобикаля, а вече е изпъстрила и панталона ти, върху бодрите, зачервени и живи лица около теб, изпълнени кое с болка, кое със злоба, кое с достигналата до изкуство застинала усмивчица, изразяваща апатия и истинска жизнетъга, тотално откъснати едно от друго и сякаш незабелязващи околните себеподобни, пълни със злост и завист за новото палто, което си си купил онзи ден от магазина за дрехи втора употреба с пари, пестени от 2 месеца?