Стефан Маларме
Из книгата „За гроба на Анатол“
3
болно
напролет
мъртво наесен
— това е слънцето
—————
смътната
идея кашлицата
17
баща и майка
обещали си
да нямат друга
рожба
— изровената от детето яма
животът свършва там
39
ти можеш с твоите
ръчици да ме отведеш
там, в твоя гроб — ти имаш
право на това —
самият аз, аз, който
те следвам, аз се
оставям да ме водиш,
но ако ти поискаш,
за двама ни, да сторим…
44
ти ме гледаш
Не мога да ти кажа
все още истината
не смея малък мой
Това което ти се случи
—
все някога ще ти го кажа
— защото мъж
не искам аз
48
О! Остави
ни гробище
баща
— да си говорим за
това което
и двамата
го знаем
загадка
61
смъртта — нашепва тихо
— аз съм никоя —
сама не се познавам
(защото мъртвите не знаят
че те са
мъртви — нито че умират
а още
по-малко пък
децата
или
76
идеалното семейство
уравновесено
майка дъщеря
баща и син
и нарушено —
трима, бездна
между нас,
в търсене…
79
повече живот за
—
мене
и се виждам
легнал в гроба
редом с теб.
80
или: Обикновено
стихотворение
Истина е
ти ме съкруши
и наистина добре избра
свойта рана —
— и т.н.
— ела
————
и отмъщение
битка между гений
и смъртта
86
бащата сам
и майката сама
—
се крият
един от друг
и пак са
—
——————
заедно
92
човекът и
отсъствието —
духът
близнак, с когото
се свързваме, когато
сънуваме, мечтаем
— отсъствие, подир
смъртта единствено, едно
104
какво! Смъртта
чудовищната — ах
смъртта ужасна
—
да порази едно
тъй малко същество
—
аз казвам на смъртта коварна
уви! смъртта е в нас
а не наоколо
109
Ах! Очите на мъртвите
колко по-силни са те
от очите най-красивите очи
на живите
—
как само ще ви привлекат
112
земята говори —
майка поверена
на земята
чрез изровената от детето
яма — където
тя ще бъде — — —
по-късно —
118
Притихнал баща
начало на мисъл
—
о тайна ужасна,
която владея
(така да е
—
ще стана аз
сянка
на гроба му
неразгадана —
—
щом трябва
той да умре.
121
после, ти не ще го
вземеш
Да —
познах я
твойта мощ, о смърт
долу
— ти го взе —
той е само дух останал
в нас — и т.н.
Немощна срещу духа човешки
ала смърт човешка
докато човечеството
време гробница гранит
126
гробище
потребност да отидеш там
да подновиш
скръбта
разкъсваща —
за любимото ти същество
идеята за <гибел> там
—
когато илюзията
толкова силна че да го има
завинаги с теб
не, ти не си мъртъв
— ти няма да си между тях
мъртвите завинаги в нас
146
нека никога
бъдните очи
пълни с пръст,
времето
не ги забули
151
——————
видение
което безкрай се пречиства
чрез моите сълзи
——————
154
Комментарии к книге «Из книгата „За гроба на Анатол“», Стефан Малларме
Всего 0 комментариев