Стефан Маларме
Други сонети
I1
Щом сянката ме стресне — о, жребий отреден! —
тъй както стар Сън, порив и болка за гръбнака,
че под тавани мрачни горчива смърт ме чака —
това е знак, че той е прострял крило над мен.
О, зала в блясък, който и краля хвърля в плен,
но славните гирлянди висят и гине всяка:
една измамна гордост, запалена от мрака
в очите на самотник, от вяра заслепен.
Да, знам — в далечините на тази нощ Земята
обилен блясък лее от тайна непозната
за вековете грозни, забулващи я в мрак.
Пространството ту расне, ту свива се в съмнения
и пръска в тая скука огньове жалки — знак,
че на звезда сияйна все пак изгрял е гения.
(обратно)
Комментарии к книге «Други сонети», Стефан Малларме
Всего 0 комментариев