• Читалка
  • приложение для iOs
Download on the App Store
  • Читалка
  • приложение для Android
Get it on Google Play

«Прозорците»

1410
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

Стефан Маларме

Прозорците

В зловонния тамян на болницата мръсна,

висящ като завеса от скучна бяла скръб,

щом отегченото разпятие му втръсна,

умиращият трепна и му обърна гръб,

повлече се — не ще съгрее гнило тяло,

но слънцето да зърне, да долепи поне

до топлото стъкло, от светлина преляло,

стърчащи бели косми и сухи рамене.

И с трескава уста, и за лазури жадна —

тъй както в младините щастлива е могла

да гълта девствена безценна плът! — нападна

с лигавеща целувка златистите стъкла.

Опиянен и жив! Забравил в миг кошмара:

светено масло, капки, часовник, хрипкав стон,

разбит креват… А вън и днес денят догаря

над стрехите, опрели до кървав хоризонт;

и вижда той: в река от пурпур и ухания

от лебеди по-дивни галери златни спят,

люлеят диви и съкровищни сияния

и натежава бавно от спомени сънят.

И тъй, покъртен от бездушните, от тия,

които все се валят сред щастие — о, те

засищат свойта сласт и в свойта мръсотия

кърмачката въвличат, с невинното дете! —

побягвам — с кръста си примамват ме стъклата:

отблъснал с яко рамо живота, низостта,

в тях, с вечната роса облени и в позлата

от девствената утрин на Безконечността,

се виждам Ангел чист! И гина, и със стона —

в прозорците изкуство и тайнство да трепти! —

възраждам се, лети мечтата ми с корона

към небеса предишни с цъфтящи красоти.

Ала уви! Светът е господар: с кошмара

ме отвращава в моя подслон — един абсурд! —

и мръсният бълвоч на Глупостта ме кара

носа си да запушвам пред чистия лазур.

О, как ли, щом от гняв душата ми трепери,

как да строша кристала с чудовищна пета,

за да побягна сам с крилете си безпери

и с онзи риск — да падам без край, във вечността?


Информация за текста

© Кирил Кадийски, превод от френски


Stéphane Mallarmé

Les Fenêtres, 1866


Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.


Издание:

Стефан Маларме. Поезия

Второ преработено и допълнено издание

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски

Редактор на първото издание: Стефан Гечев

Художествено оформление: Иван Димитров

Коректор: Мария Меранзова

ИК „Нов Златорог“

ISBN 954-492-034-X


Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.


Stéphane Mallarmé. Poèsies


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14846]

Последна редакция: 2010-01-07 15:15:00

Комментарии к книге «Прозорците», Стефан Малларме

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства