Стефан Маларме
Посвещение
* * *
Вкочанясала Зората
стиска с помодрял юмрук
рога с чист лазурен звук
но захапан от устата
на пастира взел чепата
сопа и поел към друг
край далеч-далеч оттук
докато шуми реката
Времето опиянява
Нимфата и гола тя
му открива твойта Слава.
(обратно)
Комментарии к книге «Посвещение», Стефан Малларме
Всего 0 комментариев