Стоян Михайловски
Кадрилът на смъртта
Omnis homo mendax!
Homo homini lupus!
1.
Една русолика госпожа, късичка и дебеличка.
Дум, бум!… Иване, не забравяй
че тези дни не беше здрав…
Хоп!… Много се не запъхтявай,
полека стъпвай, дръж се прав…
Какво е хлъзгаво! Пази се!
Хоп! Що си толкоз бързокрак?
Раз, два!… Хоп, ла!… Иване, спри се,
ей на че се закашли пак!
Иван,
Проклета кашлица, триклета,
захвана пак да ме души!…
Немей, пророчице зловеща!
Гробокопачка зла, млъкни!
Хоп!… Усладителните ритми
на тоз магически кадрил
преспиват тъжните ми мисли!…
Тра, ла, ла… Животец мил!
Хоп!… Сякаш че летях в небето…
(Подхлъзва се)
Русата Госпожа,
Ah, ca mon cher, mais tu es fou!
Иван,
Oui, fou d’amour! (кашля) Туй гърло, псето!
Комментарии к книге «Кадрилът на смъртта», Стоян Михайловски
Всего 0 комментариев