«Лунна красавица»

Хелън Митермайър

Лунна красавица

Пролог

Отвъд Британия, където започва безграничният океан, лежат островите Оркни.

Орозиъс

1045 година, Един от островите Оркни, на север от Шотландия.

Кой скри усмивката на слънцето в яркия ден? Дали не са злите духове и троловете от древното предание?… Сигурно! Островите Оркни са били родината на викингите… Или може би потъмнялото слънце е поличба за нещо?

Аздис Йона, дъщерята на Сигурд и Маргарет, които царуваха над Исландия, не знаеше отговорите, но и не се страхуваше. Тя беше викинг. Бе десетгодишна и можеше вече да ловува сама. Обикновено момичетата не се справяха с оръжието, но тя беше добре обучена от баща си и от Ролф — нейния пазител.

Погледът й внимателно пробяга по небето. Най-често то се вълнуваше като море. Сега беше гладко и синьо. Само някакви бели лентички се издигаха високо над сребристия котел, наречен Пентландско море.

Дрипавият облак, който беше скрил усмивката на слънцето, избяга нейде встрани и се удави в светлината. Нямаше вече нищо, от което Йона да се страхува. Тя не беше много далеч от каменния замък, в който живееше нейното семейство. Каменният замък. Всичко на тези сурови острови беше градено от камък. В Исландия също строяха каменни сгради, но там не беше толкова диво. През деня имаше повече слънце и ако не бяха дългите зими… Всъщност Йона се намираше на един от островите Оркни, наречен Строма, който не се различаваше много от Исландия. Въпреки че Исландия й липсваше и искаше да се върне там, тя усещаше привързаност към островите Оркни. Част от нея беше пуснала корени в скалистата суша и необузданото море. Можеше да си обясни това само с факта, че майка й беше родена на подобен остров на юг от Пентландско море, наречен Йона.