Алън Нурс
Да хванеш тигър за опашката
В големия магазин имаше толкова много хора поради приближаващите празници, че е чудно как въобще я забелязаха. Продавачката на щанда беше заета в далечния му край, а жената бе не по-малко заета в близкия му край: пъхаше разни стоки в голяма черна чанта. Карни я наблюдава няколко минути с растяща уплаха, след което даде знак на другия секционен детектив.
— Наблюдавай за малко тая жена — прошепна му той небрежно. — Рови се в стоката като че ли е собственичка на магазина.
— Клептоманка ли е? Тогава какво чакаш? — попита го другият. — Да поговорим с нея и…
Карни се почеса по главата.
— Наблюдавай я за малко. Има нещо странно в…
Двамата се втренчиха в жената. Тя стоеше на щанда за кухненски принадлежности и ръцете й опипваха съдовете по лавиците. Взе три формички за сладки и ги пъхна в чантата. Последваха ги две големи тави за кейк и преса за пюре. Подир това прибра малък поднос и две тенджери. След тях — огромен алуминиев тиган. Вторият служител гледаше и не вярваше на очите си.
— Събра толкова неща, че може да открие магазин! — възкликна той. — И ги прибра все в чантата си. Карни, всичко това не може да се побере в една чанта!
— Зная — отвърна му Карни. — Да вървим.
Приближиха се към нея от двете страни и Карни леко я хвана за ръката.
— Искаме да поговорим с вас, госпожо. Моля ви, последвайте ни, без да вдигате шум.
Тя ги погледна недоумяващо, после сви рамене и те я заведоха в служебната стая.
— Бихте ли ми обяснили какво означава всичко това… — започна тя, но Карни я прекъсна.
— Наблюдаваме ви от петнайсет минути — каза той, взе чантата от ръцете й, отвори я, погледна вътре и се разтрепери от изненада.
Вдигна глава. Гледаше с широко отворени очи, съвсем сащисан.
— Джери, виж и ти!
Комментарии к книге «Да хванеш тигър за опашката», Алан Эдвард Нурс
Всего 0 комментариев