«Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)»

Фридрих Ницше

Залезът на боговете

Или как се философства с чук в ръка

ПРЕДГОВОР

Да запазиш своята веселост пред мрачното и ужасно отговорно дело е повече от изкуство. И все пак — има ли на света нещо по-нужно от доброто настроение? Не успява онзи, на когото липсват дързост и лудория. Едва излишъкът от сила е доказателство за нейното съществуване. Преоценка на всички ценности — чудовищната черна въпросителна, засенчваща оногова, дръзнал да преоценява — такава съдбовна задача изисква всеки миг да си озарен от слънчевите лъчи, да си се отървал от тежката, от прекомерната сериозност. Всяко средство за целта е оправдано, всеки „случай“ е щастие. И преди всичко войната. Именно тя е била най-умното и правилно действие на всеки задълбочен дух, в самото раняване се съдържа изцелението. Една сентенция, въпросът за чийто произход предоставям на учената любознателност, отдавна вече е моят девиз: increscunt animi, virescit virtus¹.

Друго средство, което при известни обстоятелства предпочитам, е изследването на боговете. На земята съществуват повече богове, отколкото реалности, оттук и моят „зъл поглед“ към този свят, и злото ми ухо… Да зададеш своите въпроси с чук в ръка и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелствуващ за изсъхнали вътрешности — какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително.

Както се вижда от заглавието, това писание ще бъде една почивка преди всичко — едно слънчево зайче, едно отклонение от безделието на психолога. А защо не и една нова война? Този кратък текст е всъщност велико обявяване на война, а що се отнася до изследването на боговете, става дума не за временните, а за вечните богове, които чукът ще провери като камертон. Защото няма по-остарели, по-убедителни и по-високомерни богове… И по-кухи… Това не пречи на всички да вярват в тях, макар понякога, от благородство навярно, да не ги наричат богове.

ТОРИНО, 30 септември 1888,

деня, в който завърших първата книга от „преоценката на всички ценности“.

Фридрих Ницше

(обратно)

АФОРИЗМИ

— 1 —

Безделието е началото на всички психологии. Какво? Нима психологията е порок?

(обратно)

— 2 —

И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…

(обратно)

— 3 —

За да живееш в самота, трябва да си животно или бог — казва Аристотел. Липсва третият случай — трябва да бъдеш и двете — философ.

(обратно)

— 4 —

„Всяка истина е проста.“ — Не е ли това двойна лъжа?

(обратно)

— 5 —

Веднъж завинаги искам да не знам много. — Мъдростта слага граници и на познанието.

(обратно)

— 6 —

В истинската си природа човек най-добре си почива от своята предвзетост — от душевността си…

(обратно)

— 7 —

Какво? Човекът ли е божия грешка? Или бог е грешка на човека?

(обратно)

— 8 —

От военната школа на живота. — Онова, което не ме убива, ме прави по-силен.

Помогни си сам — тогава и друг ще ти помогне. Принцип на любовта към ближния.

(обратно)

— 10 —

Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй! — Угризенията на съвестта са порок.

(обратно)

— 11 —

Може ли едно магаре да бъде трагично? Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш… Случаят на философите.

(обратно)

— 12 —

Имаш ли своето защо? към живота, ще можеш да понесеш почти всяко как?. — Човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът.

(обратно)

— 13 —

Мъжът създал жената — и от какво? От едно ребро на своя бог, на своя „идеал“…

(обратно)

— 14 —

Какво? Ти търсиш? Искаш да се видиш умножен десетки в стотици пъти? Търсиш сподвижници? — Търси нули!

(обратно)

— 15 —

Такива като мен, чиито трудове ще бъдат издавани след смъртта им, биват по-трудно разбираеми от съвременниците, но по-добре чути. И по-точно: ние никога няма да бъдем разбрани — оттук и авторитетът ни…

(обратно)

— 16 —

Между жени. — „Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат срещу цялата ни срамежливост?“

(обратно)

— 17 —

Обичам онзи артист, който се съобразява със своите потребности — всъщност той иска само две неща: своя хляб и своето изкуство — panem en cirken².

(обратно)

— 18 —

Онзи, който не умее да вложи волята си в нещата, той влага в тях поне още един смисъл: т.е. вярва, че там вече е вложена воля. (Принцип на „вярата“.)

(обратно)

— 19 —

Какво? Вие избирате добродетелта, а окото ви е в привилегията на благонадеждния, на благородника? Но с приемането на добродетелта ние се лишаваме от привилегията… (Към един антисемит, застанал на прага.)

(обратно)

— 20 —

Съвършената жена се отнася към литературата както към малък грях — плахо, мимоходом, оглеждайки се дали някой я забелязва и че я забелязва…

(обратно)

— 21 —

Да се впуснеш в трудностите, където няма псевдодобродетели, където по-скоро — както въжеиграчите — или падаш, или стоиш, или преминаваш…

(обратно)

— 22 —

„Злите хора нямат песни.“ — А защо руснаците пеят?

(обратно)

— 23 —

„Немският дух“ — от осемнадесет години той е contraditio in adiekto³.

(обратно)

— 24 —

Ако търсиш винаги началото, се превръщаш в рак. Историкът гледа само назад: накрая вече вярва заднешком.

(обратно)