«Толкоз (Лирика)»

Таня Николова

Толкоз

Лирика

Посвещавам тази книга на Случайността

Не е лесно на чукчите

купих си цигари. не издържах.

проект „нов човек“ се отлага

за необозримото бъдеще

и за да е всичко съвсем както трябва

ще се подстрижа и ще стана 100 кила

това поне го мога

ще се скрия вдън гори и няма да боли

и това го мога

шумно е навън

а тук тихо

искам пак да мога да пиша

и интернет вкъщи искам

и ъгъл

шумен

в мен

подредих го вертикално, за да прилича на стих

хоризонталните изречения ме дразнят

днес

(обратно)

* * *

имаш розово лице

зловещо

махни го

толкова е просто

оставяш музиката да звучи

и повтаряш

обичам те

обичам те

обичам те

ти не си той

знам

нямам време да чакам

ела

защото може би съм влюбена

и ме е страх от розово

(обратно)

Elegantly wasted

Няма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.

Спри!

Прилеп е ухото на влюбения.

(обратно)

Скица

Жена

с тесни очи

и прибрани крака

Всеки допир е убождане

(обратно)

Платонично

с теб можем всякак да се обичаме

и през дрехите

и през другите

с думи

и без тях

само с поглед

и мисъл

перо и бръснач

по кожата на времето

(обратно)

* * *

казвам си името

Казвам си името!

не чуват

няма ме

Пиша го! Пиша го! Пиша го!

не виждат

срам ме е

Нима съм безименна

с име казано

с име писано?

Да ти е живо и здраво името,

безименна!

(обратно)

* * *

Идваш…

Слабините пулсират

бясно

превръщаш ме в нещо

влажно

тясно

в нещо гладно

хищно

озверяло

излишно…

И тръгваш

Гърча се

крещя

но ти нямаш сърце

нямаш име

нямаш лице…

Ти си болка

самотно изригнала в мен

Моят личен кошмар

опитомен

(обратно)

и без въпроси, моля

седим и пием след работа

защото той иска да се самоубие

тъпо

но ние сме там —

приятелите

една мижава алтернатива на смъртта

и се шегуваме

и пеем

и пием…

основно пием

опитваме се да измислим

за него

и за себе си

доводи за живот:

„— Животът е хубав!“

(е добре де… не е)

но…

„— Трябва да се живее!“

защо???

…… ами ……

пием

……… а любовта?

а бе…

…………………

я наздраве!

…………………

любовта не е живота

животът е ХУБАВ и ТРЯБВА

(като лозунг)

вярвай!

и без въпроси,

моля…

(обратно)

Любов

Аз съм твоето куче пазач

подритвано, предано

куче вярно на своята мисия

да обича

по кучешки

дресирано с къшей любов

да се бие самоотвержено

срещу всички и всичко

там и тук

напук!

на болката

и себе си

(обратно)

* * *

живея насила

защото трябва

защото нямам право да умра

с живота си на никой не помагам

но със смъртта ще навредя

(обратно)

Насъщно

Проникваш в мен бавно

като виното

в червата

между бедрата

плъзгаш се

тръпчиво изискан

притискан

от изначалната ми женственост

мразя те

така неуместно божествен

мъжествен…

и тази опияняваща безпомощност

в мен

с теб…

(обратно)

Настроение

леко, леко

меко, меко

бухнали целувки сняг

се залепят по нослето

и на миглите искрят

бяла утрин

тихо трупа

пухкав някакъв рефрен

няма мъка

ни разлъка

с теб е бяло в мен

(обратно)

Откритие

Гръм ли ме удари

или страха ми за теб проряза небето?

Светя от любов.

(обратно)

Перспектива

свободна перспектива

фронтална равнина

сто хиляди игли пробождат мислите

слагам рамка

и спирам времето

(обратно)

и ……

цъфнаха зюмбюлите и прецъфтяха

нарцисите, лалетата и те

за минзухарите да не говорим

тревата ги завзе

и това е краят на книгата

има детелини и бурени

и всичко е естествено