«Толкоз (Лирика)»

Таня Николова

Толкоз

Лирика

Посвещавам тази книга на Случайността

Не е лесно на чукчите

купих си цигари. не издържах.

проект „нов човек“ се отлага

за необозримото бъдеще

и за да е всичко съвсем както трябва

ще се подстрижа и ще стана 100 кила

това поне го мога

ще се скрия вдън гори и няма да боли

и това го мога

шумно е навън

а тук тихо

искам пак да мога да пиша

и интернет вкъщи искам

и ъгъл

шумен

в мен

подредих го вертикално, за да прилича на стих

хоризонталните изречения ме дразнят

днес

(обратно)

* * *

имаш розово лице

зловещо

махни го

толкова е просто

оставяш музиката да звучи

и повтаряш

обичам те

обичам те

обичам те

ти не си той

знам

нямам време да чакам

ела

защото може би съм влюбена

и ме е страх от розово

(обратно)

Elegantly wasted

Няма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.

Спри!

Прилеп е ухото на влюбения.

(обратно)

Скица

Жена