Ира Новицкая
Из „Дъжд по перваза“
този ден
не е от тази
година
24.02.1997
нощем
стиховете допълзяват
до самото гърло
08.01.1997
моето време
се измерва
с теб
24.06.1996
преобърнатото наопаки време
увисва на мен
с празни ръкави
14.08.1996
първи сняг
на тъмния лист
се стопява
10.10.2002
безшумните лапи на котарака
внимателно нанизват
влагата на идващото утро
28.04.1981
птици
драскат с викове
вечерното небе
02.06.1983
голота
осветена
от памет
05.02.1983
дланите на спомените
нарязани
с тъга по теб
18.03.1983
да извая
около теб
въздуха
12–13.02.1983
задушлив
димен боклук
на думите
ноември 1984
твоята китка в хладината на среброто
20.04.1984
о колко боли да помниш така
20.04.1984
още един изяден
от пустотата
ден
08.04.1982
времето с теб —
все настоящо
то просто е
винаги е
02.05.1984
студено ми е за цял живот
1984
даже кусурите
на това което обичаш те радват
а може би
точно кусурите са по-остри от всичко
1984
да пуснеш пръсти в тъканта на звуците
30.12.1984
нежен укор в до минор
30.12.1984
настроена от звуци тишина
несетно изпраща
моите
стъпки
04.01.1994
тъмнеещ
звук
на виолончело
август 1984
разпятие
очакваме
1981
ти мечтаеш чрез мен
през
устрелно
1984
и вечността рухва върху нас
30.12.1984
о ужас от съвпадане на числа и години
1984
слана
снежна козина
по грапавините на камъка
24.01.1985
безплодни усилия на чадъра
да разпери криле
в дъжд и вятър
13.10.1986
несрещите ни
някой ден
накуп ще се обърнат в среща
1987
о студ на огледалото
още приживе
по устните ми
22.04.1987
а Времето се точи
от очите
на часовника
28.05.1998
охлювите на женските тела
октомври 1988
и прашният куфар
с любовните писма
под кревата
Комментарии к книге «Из „Дъжд по перваза“», Ира Новицкая
Всего 0 комментариев