«Устрем»

Йордан Йовков

Устрем

Намесата на Румъния през 1913 година ни донесе неизброими злини. Това беше престъпление, което и най-загрубялата съвест няма да оправдае. Но в тая водевилна кампания имаше нещо весело и комично и въпреки най-разнообразните интереси и политически възгледи, светът не можа да скрие усмивката си и злъчния си сарказъм. Пред очите на всички се разиграваше същински фарс: надутата поза на августейшия главнокомандующ, който обикаляше бойни полета, по които липсваше неприятел; дълбокомислената и тънка работа на Авереско, който, замислен над картите, даваше директиви на една армия, разпръсната из лозя, из бостани и градини; лудите овации на онзи офицер, който пръв беше влязъл в Силистра, и то защото това зависеше само от силите на коня му, и най-после, като последна фигура на тоя пъстър карнавал, идеше оня прочут генерал, който начело на ескадроните си дигаше прах по големите пътища и плашеше жените и децата — тоя смешен Дон Кихот, който се наричаше генерал Мустаца.

Латинската кръв дава на тоя народ пустославието и лекомислената жажда за ефекти. Разпаленото въображение и суетата дадоха на разбоинишкия поход мирово значение и детинската игра на криеница се нарече война. Намери се и възторжен и пламенен бард — Режиналд Кан, който с всичкия блясък и елегантност на французката реч възхвали тоя, според него, великолепен елан на румънската армия. Разбира се, той не забрави да изплете венци и на храбрия Мустаца. Може би от тая апология се роди идеята за възпоменателния медал, който румънските войници получиха от краля си. Тоя медал е любопитен документ. На едната му страна стоеше надписът: „На вас, храбри миротворци!“ А на другата: „От Карпатите през Дунава на Балканите“.