Цонка Илиева
Шевица
1.
Бод след бод…
Млада съм —
в бяло и алено,
в синьо запалено
редя чеиза.
Бод след бод…
Слънце пръстите пият.
Първата обич
със слънце се шие.
Бод след бод…
Пръстене,
прокоба ли вия?
Шевицо моя,
ще ме изпиеш!
2.
Първи син (Сине!)
в утробата зрее.
Първи бод — златно,
непозлатено.
За първа дума —
неосланено синьо.
За първа стъпка —
зелено,
лудо зелено,
необгорено.
3.
Дали в градина
трендафил да бодна,
тънка топола,
китка босилек
с гайтан от свила
в обич да свия,
мое малко момиче?
В моя прозорец
слънцето бегло
Комментарии к книге «Шевица», Цонка Илиева
Всего 0 комментариев