Мария Илиева
Страх ме е
Страх ме е, от неизказаните думи,
от всичките преглътнати мечти,
несдъвкани желания,
от неизречените мисли ме е страх…
От нищото…
От нищото страхувам се…
От нищото!
И тези разпиляни по паважа
стари вестници
след време ще разказват минало…
За което, никой няма да попита.
Във тези прашни,
празни улици
без цвят…
Душите ни са посивели!
Клошарите край кофите —
щастливи,
прегръщат празната бутилка,
дори за това,
че другите ги псуват
е някаква утеха днес.
И повод, беззъбо да се смеят на
дребната ни същност.
А кучетата злобно вият.
Да, страх ме е във този свят
от изхабена делничност,
от липсата на вяра…
Конфекция на чувства.
Манекени-хора.
Неоновите лампи
са препълнени със лицемерие…
Да, страх ме е!
Крясък в тъмнината… Ехо.
И няма кой приятел да ти каже,
Комментарии к книге «Страх ме е», Мария Илиева
Всего 0 комментариев