Мария Илиева
Гърдите ме болят
От чашата на блудкавия ден
отпивам глътка…
Тя горчи!
И няма час,
и няма ден
и нощ,
да чувам вън, че нещо плаче.
Нещо, скита се бездомно,
във кръговрат от нощен полет
на изгубените кукумявки
надничащи в будния прозорец.
Алуминиевите дограми
са всъщност на затвор решетки.
От шум и въздух изолирани,
не чуваме на самотата писъка.
Не виждаме очите на луната,
затулени под плътните ни щори.
Зад които, някой плаче…
А искам глътка от росата,
искряща по тревата,
рано сутрин
Зелената пола на планината
да облека,
и в късна есен,
да бъда цяла нощ навън…
Под старите дъбрави,
заклатили замислено глави,
които ще ме прислонят в прегръдка,
с щедростта на пъстрия килим
на есенни цветя
и билки…
И искам да говоря със звездите
за теб,
за любовта,
Комментарии к книге «Гърдите ме болят», Мария Илиева
Всего 0 комментариев