«Детектив в зоната на здрача»

Андрея Илиев

Детектив в зоната на здрача

Първи случай: САМОДИВАТА

И си язди сур-елена

Сур-елена шестокрилец,

Стремени й зелен гущер,

Юзда й люта змия,

Я камшик й усойница.

Народна песен

1

Ник слезе от корема на Мария и се отпусна на гръб с блажена въздишка. Когато дишането му се нормализира, протегна ръка и машинално загали обсипаните й със ситни капчици гърди. Тя лежеше като истукан. Той събра сили, изправи се и влезе в банята. Накисна се хубаво, избърса се с жълта хавлия с изрисувана на нея огромна маймуна и се върна в спалнята.

Мария стана със затворени очи и тръгна като сомнамбул към вратата.

Ник я изпрати с полугладен поглед, тръшна се на фотьойла и си наля перлова ракия от голямо лъскаво шише.

Мария се върна, поклащайки всичко, което господ бе накачил по скелета й. Фотьойлът й се видя неудобен, затова тя се намести в скута му. Ник веднага залепи ръце на хълбоците й и притвори унесено очи.

Ник — измяука тя.

Той се стресна, отвори очи и я погледна строго.

Какво ти става?

Не ми харесва гласа ти.

— Тъй ли? И защо?

Заумилкваш ли ми се, заглезиш ли се, винаги ми казваш Ник.

Не ти ли харесва?

Харесва ми. Дори много. Но съм забелязал, че колкото съкращаваш името ми, толкова по-голяма сума излиза от джоба ми.

Гърдите й изплющяха в рамото — така силно се връцна.

Какво пък — крайно време е да преразгледаме надницата ми.