Иван Вазов
Борба
Народът простий се събирал
и в множество трупал
покрай певеца, който свирял
и вдъхновено пял.
И там със вик и с крясък буйни
смущавал звуковете струнни;
ала певец с наведена глава
си тихичко със пръст играял
и сред безумната мълва
той от да свири не престаял,
но всем ученье проповядал…
Невежи
Защо седиш така, несвесний,
над гъсла си пренесен ти,
та пееш някакви си песни
по цели дни, нощи?
Какво говорят тия струни?
Защо без спирка ги бръмчиш?
Защо със думи се безумни
на всеки час ти нас глушиш?
Певец
О, вие, от мъдростта лишени,
що слепи имате очи!
Не чувате ли, че това звучи:
„Ученье вам и пак ученье?“
Във него вашът е покой,
със него вам е всичко лесно,
от него ще текат безброй
блага за вас.
То вам ще бъде най-полезно.
Невежи
Комментарии к книге «Борба», Иван Вазов
Всего 0 комментариев