Иван Вазов
Мечтание
Умри, заспи!
Шекспир
Корабът плува. Тихо
и гладко е морето.
Спокойно, сладострастно
се къпе там небето.
Как вика ме и мене
таз бездна позлатена,
кат страстните обятйя
на някоя сирена!
Какво? Ако се фърля?
Един миг на решенье —
и всичкото се свърша:
тегла, вражди, мъченье.
Един миг само тряба
да мина в тиха вечност,
от тоя свят на битки
в задгробната безпечност.
А после? Нека цял свят
живота да празнува,
глупешкия му крясък
прахът ми не ще чува.
Не щъ да знам що мисли,
що радва, ил гризе го;
за мене той е нищо,
като и аз за него.
О да, ще има някой
да спомни мойте кости
и даже да продума
небрежно: „Бог да прости!“
Комментарии к книге «Мечтание», Иван Вазов
Всего 0 комментариев