Иван Вазов
Ековете
Скиталец беден по светът,
аз не намерих никой път
душа — душа си да излея,
да кажа за какво копнея
без колебанье и без страх:
тук укор вдигнах, тамо смях.
И злобна ярост ме връхлете,
и викнах: „Вий, кои без жал
убихте моя идеал
и моя бог, да сте проклети!“
Но чух там отзив: „Клетий! Клетий!“
II
Отидох в тъмните гори:
„На вас, извиках, поне мога
да изповядам, кат на бога,
пожара, дето в мен гори.
В мен има демон, демон страшни:
аз искам щастие, но то
не е ни в корист, ни в злато,
ни в мир, ни в радости домашни…
Аз друго търся, като луд,
но страх ме е да бъда чут:
Аз искам: слава, слава, слава!“
И екът рече: „Лава… лава!“
III
Бегах в задрямалия дор
и рекох: „Слушай мойта бол!
Аз мрачен сьм, но ощ съм млад,
в мен злото всичко не погуби,
аз търся в тоя красен свят
Комментарии к книге «Ековете», Иван Вазов
Всего 0 комментариев