Иван Вазов
Черна гора
I
Земя черногорска,
уважавам те,
земя бедна, горска,
земя туркоборска,
поздравлявам те!
Поздравлявам твойте
голи висоти,
горите, усойте
и във тях геройте,
що ги раждаш ти.
Бедна си, безродна,
скръбна си на глед,
дива, непроходна —
ала си свободна
земя в този свет.
Във тебе не блеят
безбройни стада,
рози не виреят,
гроздове не зреят
по твойте бърда.
Златната коприна,
в теб не става тя,
кат мойта родина
ти не си градина,
пълна със цветя.
Нищо не те кити!
Тук само цъфтят
лаври по скалите,
колкото момите
венци да сплетат!
II
Градове богати
ти ги не владейш,
с монументи злати,
с мраморни палати
ти не се гордейш.
Комментарии к книге «Черна гора», Иван Вазов
Всего 0 комментариев