Иван Вазов
Южнославянска солидарност
(По случай на изваждането в Белград от сръбските власти на 50-мина българи-бунтовници из парахода „Радецки“ в 1876 г., които българи австрийците откарваха да предадат на Турция.)
Приймете мойто чисто, горещо поздравленье,
о, внуци на Душана, о, братя наскърбени!1
Вий чувства по-достойни2 явихте къмто нас.
О, вий сте нежни братя, покланям се на вас.
Напразно враговете зарадваха се тайно,
че таз вражда минутна у нас бе нещо трайно,
че тя като задуши естествения глас,
дълбока, вечна яма ще тури между нас.
Да, ний узнахме вече как толкоз братя клети
изтеглили сте смело на звяра от ноктете.
О, тоя подвиг прави на името ви чест
и тая братска дружба, коя ни веже днес,
коя се запечата със толкоз кръв пролята
в долините моравски, стана ни ощ по-свята!
Светът ви ръкоплесна и господ умилен
над вас благословия изрече тоя ден.
Славянинът разбра веч след опити горчиви,
че сговорът е сила; че ний не сме щастливи,
когато брат ни плаче, нито сме волни ний,
когато той е вързан и в черно робство гний;
Комментарии к книге «Южнославянска солидарност», Иван Вазов
Всего 0 комментариев