Иван Вазов
Поборник
От когато една пияна тълпа сопотненци, не помня по какъв случай, би мюдюря1 в Сопот, турското правителство, за наказание, престана да му праща подобни управници.
Това показва, че и в онова време вироглавите българи биеха околийските си началници!
Върховен представител на султана остана чаушът2, началник на жандармерията в Сопот, състояща се от троица заптиета и четворица пандури българи.
През четирите години преди Априлското въстание чауш в този град беше Шериф ага.
Викаха му просто: Шерифът.
Хубавец, млад турчин из Карлово, от добра фамилия, с румено, пълно лице, с черни мустаци и с черна коса, която носеше като християните против турския обичай, с правилен, малко гърбав нос. Той имаше черни големи очи, твърде блестящи, усладени с кротък, нежно-меланхоличен поглед.
Завършен тип на турчин от примеса на азиатска порода с южноевропейска.
В това добро тяло живееше добра душа.
Тоя Шериф обичаше българите.
И те не го мразеха.
Жените го харесваха и се вгледваха в него.
Като същи нововремски турчин, който се почита, Шерифът притежаваше модния и сладък порок да обича ракията, лютата. Той я пиеше скришом по кръчмите в голяма мерулка, гаврътваше изведнъж, без въсене и без вода.
Но той беше добър човек.
Той другаруваше с младежите и често бе канен на пиршествата ни на къра, под сенките. Там, под свирнята на цигуларите цигани и блъсъка на дайретата, пиейки из големи чаши върла бистра ракия, той слушаше или разказваше, в едно сърдечно побратимяване с раите сладострастни турски анекдоти и весели масали.
Комментарии к книге «Поборник», Иван Вазов
Всего 0 комментариев