Иван Вазов
Към природата
Природо прекрасна, природо всесилна,
що пълна си с дарби, с богатства безчет,
с кои ни обсипваш кат майка умилна
и с хубости дивни пленяваш ни глед.
Безбройни години минали са вече,
откакто създател могущий, велик
с едното си слово из мрак те извлече
прекрасна, безкрайна и вечна… във миг!
На векове дълги живота прекара,
минаха, изгниха без диря, без глас,
но ти, о, природо, ни вехта, ни стара,
си млада и нова как в първий си час!
И днес пак тъй чудно се синьо вълнува
туй девствено було над твойте гърди,
де слънцето свети, де месецът плува,
де бляскат безчетни лампади, звезди!
И днес пак тъй утром във огън и в злато
възтокът далечни лъщи, пламеней
и в пролет цветуща в теб всичко богато
се кити, младее, мирише и пей.
Деца ти из твойта утроба родени,
що с майчина милост отглеждаш, кърмиш,
цъфтеят, па гинат на твойте колени:
но ти се не бърчиш, ти пак си блещиш.
Ти синове нови наново извличаш
из гърди плодливи и там ги люлейш,
и заран се лепо и с дражест накичаш
засмяна и цветна и мирост им лейш.
Обичам, природо, във часове мирни
Комментарии к книге «Към природата», Иван Вазов
Всего 0 комментариев