Иван Вазов
Станси. Стара планина
О, Каледонио! Обичам твойте хълми горделиви,
твой Лох-на-Гар, с дъбрави му и с дол му
тъмен мълчаливий.
Възпоминания драги бащини се там таят.
Лорд Байрон
I
Закрийте с’ от очите ми вий, весели картини,
засмени равнини, цветнали роскошни градини!
Та не омайват ми сърцето красотите ваши!
Ах, дайте ми горите исполински, височайши,
убежища свещени на прескъпата свобода
и диви красоти на мълчаливата природа.
О! Стара планино! Милея ти за висотите,
двърталища зеленотравни, голи на орлите,
се бляскат мрамор снегове; из дола водопади
гърмят пенливи, буйни всред скалистите грамади,
въздишам, о! Добрило, за твойта тайнствена юдол,
за черни ти букаци и за твои връх стръмен, гол.
II
Уви! Там аз съм се лутал в години жежни, юнни
и шапка ми подзимали са ветровете буйни.
И кат орелът, обитател там ширококрилий,
фъркал съм и пред мен са чудни призраци бродили.
Гледал съм как тоз буйний Крум през висоти минува,
с безчетни си войски със Византия да ратува;
ил Самуила неуморни, Ханибал наш бранний,
Комментарии к книге «Станси. Стара планина», Иван Вазов
Всего 0 комментариев