Иван Вазов
Ямби
Il viendra, le fer rouge de l’histoire!
V. Hugo
I
И пак позорът има тържеството,
лучата в кал, лъжата е на трон.
Понятьето за злото и доброто
изгубено под наший небослклон!
Вълни от бяс, веявици от страсти,
рой диви честолюбья разярен!
Забрава, слепота! С трева зарасте
веч паметта на вчерашния ден…
Вражди стихийни, зла полуда! Мракът
забуля ямата, под нас що зей!
О, родино, какви ли дни те чакат?
Какво ли бъдеще се тебе сей!
II
На кой ни вихърът изкарва бряг?
В кои скали талазите ни хакат?
Народния кораб отива в мракът:
с опасни урагани в бой е пак.
Пак блясъци, борби разсвирепели!
Сърцето свива се, смутений ум
не чува глас надежден в бесний шум
на толкоз апетити повилнели…
Къде отиваме, кажете вий,
що бурний смут раздухвате злорадно?
О, знайте вий, що гоните тъй жадно —
но ти, народе… Бог да те закрий!
Комментарии к книге «Ямби», Иван Вазов
Всего 0 комментариев