«Днес»

1170
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

Иван Вазов

Днес

Днес ненадейна е епоха,

благоприятна зарад нас;

днес редки времена дойдоха

за всеки един народ със свяс.

                Великите дела, що стават,

се без промяна във светът:

на някои уроци дават,

на други за свобода път;

тоз лее кръв за народна слава,

друг мре във бой, в огън и в дим —

за волност всеки днес въстава;

а ние сѐ стоим, стоим!

Падна големият притеснител

и удушвачът на волността;

падна тиранският подкрепител,

който се бореше със съвестта.

        Внукът Бонапартов недостойни,

гладникът за слава и за кръв —

падна на полята Седански бойни,

като роб на врагът се предаде пръв!

Но французкият юнак се храбро бори

против своят враг неукротим,

„Победа или смърт“ — той говори;

а ние сѐ стоим, стоим!

Славяни, рождени братия наши,

за страшен бой се готоват

против тевтонството, кое ги плаши,

за да ги махне от светът.

        Тия помежду си са се съгласили

с оружие и с умствени знак

да скършат с младите си сили

яремът на своят стари враг;

па и нас тия одързостяват

от турци да се освободим;

съвет умни тия ни подават,

а ние сѐ стоим, стоим!

Русия, наша сестра велика,

дали ще да ни подкрепи?

О, не! Да почнем ние славна битка —

не би могла тя да утърпи.

        Братски ще русинът нам да помогне,

фръкна ще сърбин кат сокол

и черногорец млад ще скокне;

а румънинът е наш сърцебол!

Цял изток с нази ще въстане

против Христовият враг непримирим

и бог, и векът нас ще брани;

и ние сѐ стоим, стоим!

Студени книжници, митари

се сбират недалече от нас,

та в своите мъртви олтари

мъчат се волният да удушат глас.

        Ние чакаме от тях спасение

и питаме ги: „Какво? Какво?“

А тия ни постоянно гощават

със туй проклето Statu quo!

А гласът на братията ни, що страдат,

нас вика там да ги спасим!

Доколе турци нас ще владат?

Доколе ние ще да стоим!?

1871, февруари 13, Олтеница


Стихотворението е писано по повод Френско-пруската война (1870–1871) и е отпечатано от Любен Каравелов във в. Свобода през 1871 г.


Информация за текста


Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Преслав Марков


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8429]

Последна редакция: 2008-07-03 10:30:00

Комментарии к книге «Днес», Иван Вазов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства