Иван Вазов
Сантиментална разходка по Европа
Нека да оставя за една минута
нашта румелийска столнина прочута.
Искам да се дигна мислено, с духът
горе в небесата, из синята твърд
и яхнал на моита фантазия лека,
да се впусна вихром в разходка далека
из тайните горни ефирни вълни
и да обиходя всичките страни
от Волга до Таго, планински ил плоски,
и то nota bene съвсем без разноски.
Всичко, щото видя, вярно ще предам,
тяхната природа ще опиша вам
и за да не бъде разказът ми гол,
аз ще го поръся… с атическа сол.
Ето ме възлизам в простора въздушен
на мойта фантазйя, на ветра послушен.
Птичетата малки, като доближат
чудовище ново, бягат и цвърчат.
Аз бърже се нося над гори, долини,
Монблан — великанът, малък ми се чини,
Дунавът е бара, Одер се люлей
в пределите, дето бирата се лей.
Кой е тоя старец в държавата осма
с глава увенчана само със три косма,
с увиснали вежди, с сърдито чело,
което предсказва нещо недобро?!
Той се е замислил кат някой художник
или кат оракул въз своя триножник
и всички съседи със напрегнат взор
чакат, за да чуят някой приговор.
Комментарии к книге «Сантиментална разходка по Европа», Иван Вазов
Всего 0 комментариев