«Караджата»

Иван Вазов

Караджата

И търсят духа на Караджата!

Ботев

Бунтът бе помазан. В горските усои

паднаха убити всичките герои.

Сам Хаджи Димитър между них оста,

защото числото надви храбростта.

Първото движенье, първата дружина

дойде като буря, като сън премина —

метеор невиден в една тъмна нощ.

Букаците диви трепереха йощ

от гърма на боя, от таз нова дума:

„Свобода“, що мина из тяхната шума,

и екът разнесе като един дъх

от урва на урва и от връх на връх,

дето снегът мята бяла си покривка.

Юнаците спяха без гроб, без завивка,

на връх планината. Ни един от тях

боя не остави, не усети страх,

защото когато Дунава минаха,

кръстосани саби мълком целуваха,

защото на всички в гордите души

свободата сила и кураж внуши.

Командата беше: на месо удрете!

Лозинката беше: момчета, умрете!

И гордият Ванков издигаше с гнев

из дима високо свиления лев.

И смъртта беснейше на сганта из роя,

и стотина турци паднаха във боя.

Пашата уплашен и с навъсен лоб

изпрати сто пушки срещу един роб,

и хиледи вълци срещу една чета,