«Братя Жекови»

Иван Вазов

Братя Жекови

В една ниска плевня, под тъмната стряха

двамината братя укрилии се бяха.

Четата отмина. По-старият брат

от треската хваната, разтреперан, бляд,

лежеше на голо в ръка с револвера

и той рече слабо: „Защо тъй трепера!

Животът отива, във огън горя

Под таз плевня тясна страх ме е да мра…

Ще ми се на воля, в боя, на полето

поне да издъхна и куршум в сърцето.“

Внезапно на двора се чу шум голям

и глас викна гърлест: „Излезте оттам!“

Стопанинът уплашен гости си обади!

Вчера ги прие той, днеска ги предаде.

Защото страхът е бездушен и длеп,

на малките души — съветник свиреп.

Той е дух, що лази. В тъмното ме царство

подлостта братува с тъпото коварство.

И чавек от него е жълт като смин.

И бащата сочи скрития си син,

и майката пуща детето на друма

кат бяга и тихо: „Олекна ми!“ — дума,

и не сеща трепет, ни любов, ни жал,

защото душа и страх е завладял.

Но Михаил Жеков, бръз като вихрушка,

става болен, бледен, грабва свойта пушка

и гръмва към двора и вика: „Назад!“

И косата щръкна на по-малкия брат.

И турската паплач изрева: „Удрете!“

И битка се почна между враговете.