Иван Вазов
Пастирят
(На поп Т-ев)
Ти можеше мирен, спокоен да бъдеш,
дотам да не мислиш, далеч да не съдиш,
корав и безчувствен към чужда беда,
със каменно сърце и с ледна душа;
ти можеше, вместо да браниш народа,
да гледаш по-много за твойта угода,
канона да пазиш, вода да светиш,
да пееш, да ръсиш, да пиеш, да спиш.
Сирака, що плаче, скръбта, що се моли,
сюрмаха, що турчин ограби, оголи,
жената, що вайка на вратня ти там,
обляна във сълзи, покрита със срам;
момата, що силят туркиня да стане,
и брат ти, що гине от кървави рани,
и тез, що си дигат напразно гласът
да искат защита и правда, и съд;
и тия, що гният във влажна затворка,
не трябваше в тебе да имат подпорка,
когато ти сам си доволен, честит,
децата ти пълни, корема ти сит.
Ти трябваше, колчем при съдника влязваш
не правда да дириш, а евет да казваш;
да пъдиш, презираш тоз, който е слаб,
на силний да бъдеш покорен и раб,
слуга на кир Жека, слуга на Хасана;
на корист нищожна, по страст неразбрана,
да предадеш даже най-храбрия син,
Комментарии к книге «Пастирят», Иван Вазов
Всего 0 комментариев