Иван Вазов
Монологът на крал Петра
В планините крал Петър се скита —
в планините албански сега.
Той от пленът без сабя бега
пред войската си грозно разбита.
И въздиша, и тъжно блуждай
в планините крал Петър бездомни,
за злодейства, дела вероломни
той си спомня и глухо се кай:
„По два трупа качил се на трона,
над злодейско гнездо се вцарих.
Чрез убийство спечелих корона,
чрез измяна земя удвоих.
Въз измама, лъжа и коварство
аз величьето сръбско градях,
син на племе живяло в невярство,
клетви давах и клетви тъпках.
Грешна Сърбио, как ний обрахме
брат доверчив без свян и без жал
и в гърди му завряхме кинжал,
и хоро над скръбта му играхме!
И запъшкаха клети робове,
зле запъшкаха в наший ярем,
македонският красен Едем
загрозихме с тъмници, с гробове.
От акули по-алчни, със бяс
ний за чуждото благо ламтяхме,
па да можеше някак — ний щяхме
и ада да глътнеме в нас!
Комментарии к книге «Монологът на крал Петра», Иван Вазов
Всего 0 комментариев