Иван Вазов
Песни за нея?
Благословена ти бъди
за радостите, що ми даде:
за друг живот ме възроди
и нов човек от мен създаде!
Чрез теб в атаките „на нож“
крилат летя, другарко мила,
че щастье дава чудна мощ
и Кралимарковата сила!
II
Гори, полета любях,
в небето влюбен бях,
в природата се губях,
додето те видях.
Полюбих те безгласно,
а тям казах: прости!
И днес те любя страстно
с душа, сърце, мечти.
Отечество, на тебе
кръвта съм обещал!
Гальовнице, на тебе
сърцето съм отдал!
III
Помниш ли, кога двамина
се разхождахме в прехлас
из омайната градина
в късния вечерен час?
Самотийте мълчаливи?
Романтичний полумрак?
Бляновете ни щастливи
под надвисналий листак?
Помниш ли ти наште думи?
И аз помня ги сега,
при шрапнелните крушуми
на Кара-су на брега.
IV
— Обичаш ли ме? — аз те питах.
— Не, любя те! — каза ми ти.
И в твойте очи аз прочитах
душа, любов и красоти…
Треперя днес, Невено мила,
при спомена за тез слова:
той мъжество в борби, теглйла,
той радост в скърби ми дава.
Ах, тоз ме спомен не остави
и в боя кървав онзи ден…
Та може ли да се забрави
незабравимото за мен?
V
На всеки миг смъртта ме дебне —
нали в сражения съм аз?
„Прости!“ на тоя свят вълшебни
да кажа негли иде час.
Ще кажа сбогом на небето
на теб, която обичах,
ще спре туптежа на сърцето
и цял мир в мен ще стане прах.
Прахът ми де ще тлей — не питам, —
над мен ще расне бурен див…
Но аз безсмъртен ще се считам,
дор в твойто сърце бъда жив.
VI
Когато ми четеш писмата,
помни: под мъртвите слова
трепери на човек душата,
що ти вълшебно окова.
Кога четеш ми редовете,
набързо писани, помни:
те мислени са в гръмовете
на битките, във славни дни.
Помни: в палатката ми бедна
с ръка трептяща съм писал,
но през Беласицата ледна
с духът към тебе съм летял.
VII
Сладка, хубава Невено,
име сладко носиш ти,
колчем бива промълвено,
сладко на душа кънти.
Дето и да съм — мълвя го,
шушна го в съня си аз,
по небесний свод чета го,
чувам го и в бойний бяс!
Сладко то кат любовта е,
като лъх на майски дни,
сладко то кат песента е
на дойранските вълни.
Февруари 1916 г.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4926]
Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00
1
Доставиха ми се писмата на зап. офицер, геройски паднал в една битка с англо-франците. Позволявам си да изиеса пред читателите, в стихотворна форма, някои от най-лиричиите места в тия писма, адресирани до любимо лице.
(обратно)
Комментарии к книге «Песни за нея?», Иван Вазов
Всего 0 комментариев