Иван Вазов
Всичко пада
или Ентусиазъм и опортюнизъм
I
Добре, светът умей
по-опитен да бъде;
на смешното се смей,
на кривото се сръди.
Той знае да шуми,
когато шум е нужно,
или да се ломи
пред силата послушно.
Сега е зъл и строг,
след малко се превива,
на вихъра жесток
насреща не отива.
II
Припомням си часът,
когато окол мене,
омаян чух гласът
на общото вълненье;
когато тез слова
екнаха: срам, тирану!
И в славната мълва
бе всичко разиграно.
Днес сън на мъртъвци
наоколо настая,
предишните борци
не мога да позная.
И виждам ги безспир —
приятели, другари —
че търсят отдих, мир,
кат инвалиди стари.
От ден на ден кръгът
на тях по-тесен става,
Комментарии к книге «Всичко пада (или Ентусиазъм и опортюнизъм)», Иван Вазов
Всего 0 комментариев