«Кулата ((Балада))»

1566
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

Иван Вазов

Кулата


(Балада)

Две недели има откак е във гроба,

умря ненадейно кат вадеше боба:

злочестата баба! Тя вече е прах,

но името й йоще разпръскова страх.

Над мрътвата котка проклета прескочи,

кога бе простряна на дворските плочи,

душата й нощем се скита без мир

по друми, по гробье: тя стана вампир.

Какви не историй ужасни се чуха!

Тоз видел вапиря над кулата глуха,

друг срещнал го нощем при „Черния пън“,

а някои даже мачкало на сън.

— Недей ходи, Янко, при кулата пуста,

там гробът продънен наблизо стърчи.

— Не вярвай ти, мале, на хорските уста;

кой Радка ще срещне? Ех, мале, мълчи!

И рипна, подсвирна сред нощната дрямка,

изскокна накрая: там месецът грей

и кулата хвърля грамадна си сянка,

но нищо из друма се йощ не черней.

„По-харно от връха!“ — и качва се смело

през пролазът тъмний на горнята площ;

пред него полето задрямало цело

и нищо не буди дълбоката нощ.

И дълго той взира се татък в полето;

а месецът гледа кат жив от небето…

Полунощ. А Янко трепери, бледней,

той своята сянка да види не смей…

Внезапно кръвта му замръзна във жили!

Той гледа: пред него се бабата хили,

главата й се люшка, ръцете й висят,

от цялото й тяло вей ужас и смрът.

Из гроба дошла е. Уста й се чернеят,

наместо две очи, две дупки там зеят,

тя хили се, стъпа и иде насам,

а Янко е цял лед и дъха едвам.

Тя хили се, иде, той мълком отстъпа,

тя ръце простира, той бледен се дръпа;

вторачил е очи, ни жив, ни умрял,

в умрялата баба, кат смрът прижълтял.

И гонат се мълком по месчина двама,

по самите крайща на страшната яма…

Завчас той изчезна: глух шум долетя,

и връхът на кулата пак опустя.

И ето защо днес една клета майка

във събота ходи при гроба да вайка,

и нощем когато луната изгрей,

над кулата, казват, се нещо черней.

1882, Хисар


Информация за текста


Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5230]

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00

Комментарии к книге «Кулата ((Балада))», Иван Вазов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства