Иван Вазов
Крали Марко и пушката
легенда
Умори се Крали Марко еки,
умори се само да надвива,
срещу му юнак не иде веки:
умори се Марко да почива.
— Марковице, ставай ми от скута,
донеси ми вино тройгодишно,
да разтопля кръв юнашка, люта,
да разтуша мое сърце грижно.
Бойно поле зарад мен тръняса
няма веки битки, ни победи,
остра сабя веки плесеняса,
силен боздуган ръжда изеде.
Кон ми хранен цвили във обори,
ядно сърце във гърди ми цвили:
няма с кого Марко да се бори,
да покаже свои стари сили.
Ми дотегна отдих неповолен,
да те галя с думи се умилни —
ако стар съм — не съм хил, ни болен:
имам сила — няма вече силни.
Ех, налей ми вино тройгодишно,
черна тъга в душа да задреме,
нека пламне мое сърце грижно,
нека спомни юнашкото време!
Хитра булка Марковица млада.
Тя го черпи, тихо му говори:
— Чувай, Марко, що ще ти обада:
девет годин как се тук затвори.
Комментарии к книге «Крали Марко и пушката», Иван Вазов
Всего 0 комментариев