Иван Вазов
Кръгозорът на Пловдив
От тез скали гигантски
пред моя смаян взор
разстила се простор
от гледки великански
и безконечний хор
на Алпите балкански.
Всъду, от край до край
на тая панорама,
коя граници няма,
окото ми блуждай
в един чаровен рай:
в поля, в гори зелени,
в ливади разцъфтени,
Марица де синей,
в нивя безкрайни, златни,
по хълми благодатни,
де нектарът вирей.
Какви прекрасни гледки,
какви картини редки,
какъв безкраен шир
от нови небосклони,
в кои мечтата гони
вълшебен някой мир!
На юг, в небето ясно,
потъмняло в зари,
тъмнеят се гори
с величие безгласно.
И като гледам там,
през равнини и снопи,
аз шъпна им едвам:
поклон на вас, Родопи!
По техните бърда
зелени и родливи
растат лозя и ниви,
стърчат села красиви,
Комментарии к книге «Кръгозорът на Пловдив», Иван Вазов
Всего 0 комментариев